Вълна от съпричастност към бащата, който сам отглежда детето си във врачанското село Мраморен.
Трагедиите в семейството на Димитър Димитров са една след друга, но днес той самият предлага помощ на подобни семейства с деца, които имат нужда от специални грижи.
„Много средства стигнаха до нас, аз заспах жаба, а се събудих принц, дъщеря ми е телевизионна звезда. Започнах ремонта на банята, а имам и много друга помощ, която постоянно пристига. Плочки от Бургас днес ще дойдат, както и имам предложение да отидем до Турция за по-кардинално лечение за Дорина“, казва Димитър.
Шест месеца, след като дъщеря му се ражда, лекарите констатират детска церебрална парализа (ДЦП) и епилепсия. Момичето вече е на 13 години, но не може да ходи и почти през цялото време лежи. Преди година починала майка ѝ и бащата вдовец станал всичко за нея.
Мъжът три пъти в седмицата води дъщеря си във Враца в център за деца с увреждания.
Двамата преживяват с 1400 лева - пенсията на Дорина и заплатата на баща ѝ като личен асистент. Мъжът не се оплаква. Понеже разбира от строителство, понякога през лятото се хваща с бригада на обекти и взема момичето със себе си.
Вълната от подкрепа дава сили на Димитър да стъпи на крака. Освен цялата финансова помощ, идва и изключително важното за него предложение детето му да ходи на училище в Дневен център три пъти в седмицата.
„Това ще ми отвори време, в което да завърша ремонта на банята. Изключително съм благодарен на всички, които се отзоваха. Ако има хора с подобен на моя проблем, да ми се обадят и аз вече мога да помагам“, заяви бащата на Дорина.
Димитър казва, че докато има сили, ще изпълнява бащиния си дълг, защото животът е изпитание, което понякога не разбираш, но не трябва да се отказваш. Моли се до Коледа да успее да стегне поне малко банята.
