Срещаме ви с единствената жена ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Човечен и сърцат артист, сериозен педагог, майка - така близки и колеги определят проф. Надежда Сейкова в книгата "Обич за Надежда, Надежда за обич".
„Аз дойдох на 17 години в България. Бях абсолютно сам и в нея видях наистина нещо огромно. Нещо, което надгради у мен страшно много параметри, не само творчески, но и социални, емоционални и всякакви. Благодарен съм на тази велика жена, щастлив съм, че съдбата ме е срещнала с нея и дай Боже още дълги години живот да има, за да дава още на хората, защото тя може“, коментира Руслан Мъйнов.
Професор Сейкова завършва Висшия институт по театрално изкуство през 1954 по специалностите „Режисура“ и „Актьорство“ в класовете на Боян Дановски и Стефан Сърчаджиев. Оттогава до днес отдава целия си живот на театралното изкуство в България.
„За да ги науча, освен обич е нужно и респект, и концентрация, и внимание към това, което преподавателят говори, и към речта му даже. И това е важно - как го говориш. С каква сила и какъв звук, с какъв темперамент и какво казваш“, сподели проф. Надежда Сейкова.
„Бях строга, но се стремях да бъда справедлива. Не отминавах някаква грешка или нещо, което е неприятно. Трябваше да стане, за да го осмисли този, който е сгрешил. Моите и двамата родители са педагози и някак си това да помагаш другите да научат нещо, което ти знаеш е станало част от моята същност“, добави тя.
„Проф. Сейкова е легенда в областта на театъра в България. Това е човек, който е в областта на кинообразованието, може би единственият, който е преживял цялото кино и театрално образование в България. В този смисъл то няма как да не се превърне в легенда и в човек - не само, на когото отдаваме почит, но и от когото да се учим“, коментира проф. Станислав Семерджиев, ректор на НАТФИЗ.
