На 28 февруари тази година един от най-почитаните доайени на НАТФИЗ проф. Надежда Сейкова навърши 90 г. Отпразнува го със скромно тържество.
Днес тя пристъпва бавно към всяко стъпало на спомените си, а от другата страна я очакват аплодисменти – от малка част от нейното театрално семейство.
Всеотдаен учител - не само на стотици представления, но и на живот. Като първата жена-ректор на НАТФИЗ, за близо седемдесет години творческа дейност проф. Сейкова държи в ръцете си хиляди цветни букети, орден „Стара планина“ I степен, „Икар“, „Аскер“ за цялостен принос и престижната награда за театрална педагогика на френската академия „Флоран“.
Най–съкровено от всички тези признания остава безмерната любов на нейните театрални деца.
„Останах самичка, децата ми ги няма, но вие сте ми деца. Чувствам лъчи към мен и съм най-щастливият човек в момента, наистина, благодаря ви“, каза проф. Надежда Сейкова.
А ето коя е и коя е проф. Сейкова в очите на своето театрално семейство:
Христо Мутафчиев: „Аз имам една единствена дума, с която я наричам и това е маминка“.
Руслан Мъйнов: „Огромна надежда, огромен шанс, много светлина, с която ни зареди всички, не само мен. Ние имаме по две майки, родната, която ни е родила и тази, която продължава да се интересува от съдбата ни“.
Диана Любенова: „Като я гледам, просто понякога се чувствам неудобно, че се чувствам уморена, че нямам сили, че нямам енергия, тя все още, според мен, е по-енергична от нас“.
Гергана Стоянова: „ Преди три години реших да заведа професор Сейкова на море. Водих я на изгрев, тя пристигна до водата и започна да крещи с пълно гърло, това е 5:17 ч., започна да крещи с пълно гърло: „Ето ме, море, Гергана ме доведе, обичам те, море“.
Още за юбилея на проф. Сейкова вижте във видеото!
