Държавата търси „справедлива стойност“, производителите искат защита, веригите предупреждават за нови изкривявания на пазара, а потребителят иска едно просто нещо – нормални цени.
„При храните няма ръст на цените, а сезонни колебания в цените на плодовете и зеленчуците, което е нормално и се случва ежегодно. Има обаче сериозен ръст във всичко останало – в услугите, в кафенетата, в ресторантите. Там има сериозен ръст“, посочи Кирил Вътев – бивш министър на земеделието и месопреработвател.
По думите му при храните цените много трудно се променят. „Защото производителите трябва да подадат предложения за нови цени и те трябва да бъдат приети. На мен лично ми се е случвало предложение да бъде бавено 5 месеца и накрая да не бъде прието от търговски партньор при абсолютно обективни ценообразуващи фактори“.
Свързана новина
„В същото време той е вдигнал цените с предложението, което ние сме направили, но не е приемал нашите цени“, допълни той.
По думите на Цветан Цеков, председател на УС на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“, изкупните цени на едро на плодове и зеленчуци почти не са се променили повече от 15 години.
„Към днешна дата имаме за този период между 10 и 12, може би и 15 пъти поскъпване на абсолютно всички компоненти, които са свързани с производството на нашата продукция“, обясни той.
„Ние знаем на какви цени реализираме нашата продукция на едро и на каква цена я виждаме на регалите. И обикновено около 100-150-200% в масовите случаи виждаме огромни надценки“, коментира Цеков.
„За нас няма логика да почнеш да структурираш някаква „справедлива стойност“, без да се има предвид стойността, на която ние произвеждаме“, подчерта той.
Свързана новина
„Нашата стойност, на която ние започваме да произвеждаме, плюс минимална печалба, не е включена. Как ще има справедлива цена, когато земеделският производител може да продава и под себестойност? Това е абсолютна загуба“, смята Цеков.
Според него тази справедлива стойност е справедлива за търговците, но не и за производителите, защото те не са защитени. „Неслучайно губим българското производство“.
„Ние сме загубили производствената си мощ. Ще загубим и тези, които са останали. Един земеделски производител, който произвежда на полето, не може да бъде върнат или да бъде заменен. Имаме и генерационен проблем“, коментира Цеков.
Според Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика, търговията с храни е може би секторът, който е засегнат от най-много нови регулации, инициативи, мерки и законодателни промени през последната година.
„Имаме вече в сила промените в Закона за защита на конкуренцията. Ние имаме един от най-дългите списъци в Европейския съюз на нелоялни търговски практики“, допълни Ганев.
Свързана новина
„Вече се чува, че създава проблеми с невъзможността да имаш дискриминационно отношение, да играеш с различни цени, различни договорки с различни земеделци. Трябва да видим дали това не ограничава също малките играчи. Защото, когато убиеш комплексността на бизнеса, ти се насочваш да играеш с големите си партньори. Малките по-трудно влизат на пазара“, обясни той.
Вътев посочи два „тотално грешни“ репера в проекта за изчисляване на справедливата стойност.
„Първият грешен репер е, че отправна точка са цените, които докладва Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Много от продуктите, които са на регала, не минават през стоковите борси и тържищата. Защо никой не взема за отправна точка себестойността на производителя? Това е реалната отправна точка“, коментира той.
„Вторият грешен репер е медианата – това ще доведе до усилено сваляне на качеството на храните. Защото ние не сме дефинирали какво е категория и какво е продуктова група в категорията“, обясни Вътев.
Свързана новина
Ганев предупреди, че държавата се опитва да решава структурни проблеми в земеделието чрез регулация на крайните цени.
„При структурни проблеми в земеделието – липса на напояване, липса на кооперативи, насочване на пари към зърнопроизводителите заради сбъркани европейски субсидии – ние казваме: ще ги решим, не като се занимаваме с тях, а като отидем на крайната точка и кажем, че проблемът е ценови, не структурен“, заяви той.
„Няма да стане. Дори ще ограничи още повече“, допълни Ганев.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
