46 години след унищожителния трус от 7,4 по Рихтер с епицентър Вранча, който погреба 109 души в Свищов. Ден преди годишнината от трагедията репортерът ни Леда Виденова се срещна с проф. Борислав Борисов, който губи семейството си под разрушените сгради.
46 години от загубата на всичко – така Борислав определя вечерта на 4 март 1977. В 21:24 ч. минути губи семейството си. Дълги години запазва мълчание и не се връща към кошмарния спомен, 46 години по-късно той открива тази страница пред нас.
„Земята се разклати, всички избягаха навън. Доста силно беше, но не знаехме какво се е случило на други места. Аз отидох до централната поща в София, набраха номера. Дадоха ми връзка и аз вече се зарадвах, че щом има връзка, значи всичко е наред. Когато отидох в кабината… аз не чух майка ми. Чух нейната близка приятелка, която плачеше по телефона и аз разбрах какво се е случило. И тогава съм припаднал“, казва Борислав Борисов.
„Георги Матев 1“ е адресът, на който Борислав е отраснал. Сега там има паметна плоча, на която са изписани имената на всички загинали, разказва той.
„Като мина оттам оставям някое цвете или ако съм с колата се прекръствам и си спомням за тях. Не е имало ден да не си спомням. Не мога да забравя тези моменти, макар и както казах, да не съм говорил за тях досега така откровено както пред вас, но ето, че и това трябваше да се случи в един момент“, казва Борислав.
Равносметката от унищожителното земетресение в Свищов са 365 съборени сгради, а 4463 са значително повредени, според вестниците от 1977 година.
„На следващият ден вече бяхме повикани да разпознаем телата и аз видях майка ми и племенника ми безжизнени. И когато някой ми каже колко се бил уплашил, аз знам, че в този момент аз загубих всичко“, спомня си мъжът.
Всичко, което му остава, са няколко снимки на семейството му и писма, които е получавал, докато е войник. Дори по тях име следи от труса 7,2 по Рихтер.
Преди 30-ата си годишнина Борислав създава свое семейство и към момента е горд баща на две деца и внуци. Но признава, че не говори с тях за нощта на 4 март в Свищов. Запознават се с баба си благодарение на личните им снимки.
Не обвинява никого за личната му трагедия, но допълва, както в Турция, така и в Свищов лошото строителство на сградите е една от причините за срутения бетон.
От момента на загубата на близките си той не може да сънува.
„За съжаление не знам защо не сънуваме тези наши близки, загинали хора, но пък винаги ще ги помним. Аз съм написал „обичам те, много мила майка и прощавай прочети го ти“, казва Борислав.
За него вечерта на 4 март 1977 г. е най-кошмарният сън, който винаги ще си припомня, че е истински.
