Данни от последното проучване на "Алфа Рисърч" за политическите нагласи в обществото сочат, че коалицията ГЕРБ-СДС ще бъде победител на предстоящия парламентарен вот на 14 ноември.
Според социолога Боряна Димитрова обаче това се дължи на два успоредни процеса - както ръст в доверието, така и съществен спад при останалите политически сили.
В "Тази сутрин" Димитрова заяви, че битката за второто място, което най-вероятно ще определи и коя ще бъде първата политическа партия с реални шансове за съставяне на кабинет, ще бъде оспорвана.
"В полза на БСП играе високата мобилизация на симпатизантите им, включително от президентския вот, но срещу тях може да играе евентуалната COVID ситуация, която засяга най-силно по-възрастните избиратели и хората, които имат повече притеснения да гласуват машинно. Тези фактори обаче не са възпиращи за "Продължаваме промяната", заяви тя.
Социологът обясни, че според проучването на "Алфа Рисърч" ИТН намалява двойно своите избиратели.
"Част от избирателите на "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!" отиват при "Продължаваме промяната" и точно това преразпределение е ключово за нагласите, които наблюдаваме", каза тя.
Очаква се ИБГНИ да не прескочи 4-процентната бариера на предстоящите избори.
Боряна Димитрова отчете като стабилна подкрепата, която се очаква да получи настоящият държавен глава Румен Радев на изборите за президент, като зад него стоят около 90% от избирателите на БСП, както и 2/3 от тези на ИТН и ПП.
"Около 80% от симпатизантите на ГЕРБ са готови да подкрепят проф. Анастас Герджиков. Лозан Панов събира по-нисък потенциал от "Демократична България", защото около 1/4 от техните симпатизанти също предпочитат Румен Радев", добави тя.
Изследването, проведено в периода 4-10 октомври от "Алфа Рисърч", не включва кандидатпрезидентската двойка Мустафа Карадайъ - Искра Михайлова, но се очаква около 80% от избирателите, участвали в него, които са заявили, че все още не са избрали своя кандидат, да подкрепят председателя на ДПС и неговата кандидатура да има мобилизационен ефект върху партията.
Според социолога изборите "2 в 1" най-вероятно ще оправдаят очакванията за повишаване на избирателната активност, но три фактора могат да "обърнат ситуацията" - утежняващата се COVID ситуация, отказа от машинно гласуване на определени избиратели и евентуалното рязко влошаване на икономическата ситуация.
