На 15 март министърът на финансите Росица Велкова обяви, че МФ ще предложи проектобюджет за 2023 година с дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на начислена основа. Месец по-късно предложенията бюджет е с дефицит от 6,9%.
„Можеше да има образцов бюджет, който да върже ръцете на политиците. Служебният кабинет пое по пътя на най-малкото съпротивление. Предложенията вътре, за да излезе дефицитът на 3%, са вредни – те са за конфискационен данък, премахване на обезщетения. Така си представя служебният кабинет, че ще се запълни дупката. Партиите казаха, че не са съгласни, а служебният кабинет им даде дефицитът, който те са създали – 12 млрд. дефицит. Това е безотговорно от страна на служебния кабинет, но представя реалната картина – тя е плашеща“, коментира в „Тази сутрин“ икономистът Кузман Илиев.
Според него има увеличение на капиталовите разходи, но те не се реализират, а средствата „изтичат“.
„В ситуацията, в която идва криза, да вдигаш данъците е самоубийство“, подчерта Илиев.
„Има поле за вдигане на данъците по отношение на това да се върне ситуацията, каквато беше преди пандемията. Най-опасната данъчна ерозия е като се пипа ДДС. Трябва да се мисли и за акциза върху горивата. Не е въпросът само да вдигаме данъци и връщаме данъци, трябва да се мисли и за разходите. Най-слабата страна в ОИСР като Румъния има над 30% разходи за персонал. В САЩ – те са около 25%. Ние имаме 34 на сто. 4% се равняват на 1 млрд. Само от тук, ако изрежем 1 млрд. – това е едно място, което може да се пипне“, обясни икономистът Евгений Кънев.
„Последните години се създадоха условия за влизане в дългова спирала. Всеки бюджет е огледалото на държавата. Ако иска Народното събрание, ще направи каквото трябва. Министерството на финансите дава основата – какво е положението. Народното събрание определя политиките. Най-важното е кой го изпълнява. В последните години капиталовите разходи бяха нулеви“, посочи Красимир Дачев, зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата.
Той припомни, че при високите цени на енергоизточниците държавата е получавала повече пари, но посочи, че те не са били реинвестирани.
