„През тези няколко дни успяхме да съберем сумата, която дължим, даже е повече. Искам да благодаря на вас и всички зрители, които се включиха. На всички, които дадоха надежда на мен и детето ми. В момента имаме 111 000 лв.“.
Това каза в „Тази сутрин“ Росица Иванова, майка на 9-годишния Мишо, който страда от рядко генетично заболяване, което образува тумори по нервната му система.
След интервюто от Здравната каса казаха, че през 2023 г. родителите не са кандидатствали за одобряване на лечението на детето в чужбина.
„Пуснати са документи за възстановяване на сума от чужбина. Когато си там, ти нямаш вариант да се прибереш в България и да пуснеш документи. Ти оставаш в болницата и живееш там с детето си. Те искат много документи, които няма как да извадиш в рамките на тези дни. Операцията, за която чакаме оферта, имаш право да я платиш в рамките на три дни, защото трябва да запишат час при доктора. За да им пуснеш документите за операция, трябва да преведеш този документ и винаги е една седмица. Нямаш време да чакаш превод, да отидеш да подадеш документите и да чакаш решение от Здравната каса“, обясни Росица Иванова.
След разказа на Росица Иванова в „Тази сутрин“ от Здравната каса са я потърсили и са обещали да съдействат по всички възможни начини.
Каква е ролята на държавата в такива случаи?
По думите на адвоката по медицинско право Мария Шаркова системата е много бюрократична и ненасочена към интереса на пациента и неговите близки, когато трябва да се осигури лечение в чужбина.
„Системата е така организирана, че ангажира хората, които се нуждаят от лечение или близките на децата за кратък период от време да се налага да събират различни по вид документи, да организират преводи, да търсят оферти от лечебни заведения. Когато имате болен човек вкъщи или вие самият сте болен, това е изключително трудно, а понякога и невъзможно. Тази система всъщност не отчита спешността на много от случаите. Често се сблъсквам със случаи на хора, които сами започват да търсят помощ в чужбина. Те са объркани и нямат доверие в нашата система. Дори когато понякога лечението може да се осъществи в България заради този хаос и липсата на информация, помощ, подкрепа и знание за пътя на пациента, хората предпочитат да се лекуват в чужбина“, коментира Мария Шаркова.
По думите ѝ именно сложността на процеса кара хората да търсят средства чрез дарителски кампании, а не от държавата.
„Част от документите трябва да бъдат издирени от родителите, да отидат при лекарите, те да ги изготвят. Има и случаи, в които лекари отказват да изготвят определена документация или забавят изготвянето. Описано е, че много малка част от документите Здравната каса може да ги изиска служебно. Още по-малко са документите по отношение на възрастни. В тази наредба процедурите са изключително дискриминационни към хората над 18 г. Когато младежът стане на 18 г., от утре той се оказва без услуги или в много усложнена процедура“, каза адвокат Шаркова.