Скот Уолкър е сред най-опитните преговарящи при отвличания в света. Участвал е в разрешаването на над 300 случая с похитени от делтата на Нигер до Близкия Изток, Европа, Филипините и Латинска Америка. Дълги години е част от екип на Скотланд Ярд в тайни операции за борба с тероризма и отвличания. От 2015 г. съветва международни организации, правителства и корпорации при случаи на похищения. Опитът от воденето на преговори събира в книга Order out of chaos.
– Следите отблизо ситуацията със заложниците, взети от „Хамас“. Как изглежда един реалистичен сценарии на ситуацията?
– Изключително трудно е да се предвиди какво е възможно ще се случи. Тази ситуация е много рядка. Такъв голям брой заложници, разположени в различни части на една активна военна зона - по-трудно от това не може да бъде. В общи линии ще бъдат положени усилия за започване на разговори, за да бъдат отворени канали за комуникация, там където е възможно. По очевидни причини те няма да бъдат явни, няма да се говори са тях по обективни причини, за да няма влияние върху преговорите, които вероятно се водят.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
– Какви са рисковете в тази ситуация?
– Рисковете са много и различни. Заложниците могат да бъдат ранени по време на отвличането, или по-лошо докато са в плен. Но могат да пострадат и при боевете, които продължават. От друга страна „Хамас“ са взели заложници с някаква причина. Имат някаква цел и е вероятно това да включва някаква размяна на затворници. Така че трябва да има някакъв мотив, за да запазят живота на заложниците.
– Като вътрешен човек в подобни ситуации…как изглежда процесът на водене на преговори?
– Изисква се диалог, необходим е ангажимент, но в момента, … разбираемо и за двете страни, имат нужда от някой, който да преговаря. Често в този случай се разчита на трета страна- медиатор. В медиите вече виждаме в тази роля държави като Катар, дори може би Египет, Саудитска Арабия и други, които се опитват да прокарат канали за комуникация. Трябва да се установи кой държи заложниците, да бъдат получени доказателства, че те са живи, както и да се изгради разговор как да могат да напреднат едни преговори, чиято цел е безопасното освобождаване на заложниците.
– Когато говорим за „Хамас“ – това е терористична организация. С кого се преговаря? Там не говорим за един човек, а за организация.
– Да, това е трудното – да се намери канал за комуникация, за да има някакъв диалог. Но такива сходни случаи за установяване на кризисни преговори по света има от много, много години – независимо дали говорим за Латинска Америка, Близкия Изток, Северна Ирландия, Далечния Изток. Има неразрешими предизвикателства с терористичните групи, с които се влиза в някакви разговори. Това отнема време, за да бъде изградено доверие за общуване, затова трябва да се действа много внимателно и изключително чувствително.
– Кой би имал по-голям шанс за успех в такива преговори – политическите лидери, експерти като Вас или военните?
– Мисля, че няма една страна, няма едно решение, нито един единствен подход. Заради мащаба на ситуацията е наложително да има повече опции, които трябва да бъдат обмислени и да се намери начин как тези варианти да доведат до най-доброто решение. Мисля, че е важно да се опитват различни подходи, да се включат различни институции или личности, да се опитат да влязат в контакт и да започнат разговор, за да върнат заложниците.
– Какви са дългосрочните и краткосрочните варианти?
– Дългострочните варианти наистина зависят от това, какво ще се случи в следващите дни и седмици. Виждаме струпване на военни части по границата предимно в северната част на Газа. Наистина зависи как ще се развие ситуацията, има и хуманитарни предизвикателства на терен…Много е трудно да се определи какво ще се случи. В краткосрочен план мисля, че ще има установяване на някакъв контакт с похитителите – едновременно с това, което се случва на терен.
– От Вашия опит бихте ли посочили пример за подобна трудна ситуация, с която сте се сблъскали?
– Всички са трудни по определен начин. Разбирате, че не мога да дам подробности по определени случаи. Но независимо как стават преговорите – по телефон, писмено или с конкретна личност, е много трудно да се осъществи надежден начин на общуване. Важното е да се изгради доверие с тези, с които се преговаря. Казвам как е по принцип в ситуация с отвлечени заложници. Необходимо е време, за да бъде изградено това доверие. И да се покажат умения за преговори. Но също е предизвикателство да се овладеят личните емоции. Защото ако се замислите това е най-стресиращото предизвикателство, при което преминават хората. Контролирането на емоциите на собствения екип също е ключов фактор. Затова постоянно се наблюдава дали се взимат най-добрите решения в интерес на заложниците, за да бъдат върнати безопасно у дома.
– Възможно ли е изграждане на доверие в тази ситуация?
– Това е едно от нещата, които в момента липсват. Доверието се гради много трудно, но се губи много лесно и много бързо. Това е единственото, което води към успешни преговори при отвличане. Но не е толкова лесно.
– „Хамас“ се опитва да влезе в контакт със семействата на заложниците. Какво трябва да правят близките?
– При отвличане е нормално похитителите да търсят семействата и да поставят изисквания, но след като покажат доказателства за живот и покажат, че заложниците са добре. Но това е само началото. Това наистина е само началото на един разговор .Това, което винаги казвам на семействата и ги съветвам е: Бъдете готови за това обаждане! Погледнете реалистично. Бъдете готови за разговора. Уверете, че приемате този разговор сериозно и ще направите каквото е необходимо, за да помогнете на заложниците. И да насърчите похитителите да се грижат за вашите близки. А след това трябва да си мисли как този разговор може да продължи.
Всичко за конфликта в Близкия изток следете в нашия онлайн репортаж:
