Скот Уолкър е сред най-опитните преговарящи при отвличания в света. Участвал е в разрешаването на над 300 случая с похитени от делтата на Нигер до Близкия Изток, Европа, Филипините и Латинска Америка. Дълги години е част от екип на Скотланд Ярд в тайни операции за борба с тероризма и отвличания. От 2015 г. съветва международни организации, правителства и корпорации при случаи на похищения. Опитът от воденето на преговори събира в книга Order out of chaos.

– Следите отблизо ситуацията със заложниците, взети от „Хамас“. Как изглежда един реалистичен сценарии на ситуацията?

– Изключително трудно е да се предвиди какво е възможно ще се случи. Тази ситуация е много рядка. Такъв голям брой заложници,  разположени в различни части на една активна военна зона - по-трудно от това не може да бъде.  В общи линии ще бъдат положени усилия за започване на разговори, за да бъдат отворени канали за комуникация, там където е възможно. По очевидни причини те няма да бъдат явни, няма да се говори са тях по обективни причини, за да няма влияние върху преговорите, които вероятно се водят.

– Какви са рисковете в тази ситуация?

– Рисковете са много и различни. Заложниците могат да бъдат ранени по време на отвличането, или по-лошо докато са в плен. Но могат да пострадат и при боевете, които продължават. От друга страна „Хамас“ са взели заложници с някаква причина. Имат някаква цел и е вероятно това да включва някаква размяна на затворници. Така че трябва да има някакъв мотив, за да запазят живота на заложниците. 

– Като вътрешен човек в подобни ситуации…как изглежда процесът на водене на преговори?

– Изисква се диалог, необходим е ангажимент, но в момента,  …  разбираемо и за двете страни, имат нужда от някой, който да преговаря. Често в този случай се разчита на трета страна- медиатор. В медиите вече виждаме в тази роля държави като Катар, дори може би Египет, Саудитска Арабия и други, които се опитват да прокарат канали за комуникация. Трябва да се установи кой държи заложниците, да бъдат получени доказателства, че те са живи, както и да се изгради разговор как да могат да напреднат едни преговори, чиято цел е безопасното освобождаване на заложниците. 

– Когато говорим за „Хамас“ – това е терористична организация. С кого се преговаря? Там не говорим за един човек, а за организация.

– Да, това е трудното – да се намери канал за комуникация, за да има някакъв диалог. Но такива сходни случаи за установяване на кризисни преговори по света има от много, много години – независимо дали говорим за Латинска Америка, Близкия Изток, Северна Ирландия, Далечния Изток. Има неразрешими предизвикателства с терористичните групи, с които се влиза в някакви разговори. Това отнема време, за да бъде изградено доверие за общуване, затова трябва да се действа много внимателно и изключително чувствително.

– Кой би имал по-голям шанс за успех в такива преговори – политическите лидери, експерти като Вас или военните?

– Мисля, че няма една страна, няма едно решение, нито един единствен подход. Заради мащаба на ситуацията е наложително да има повече опции, които трябва да бъдат обмислени и да се намери начин как тези варианти да доведат до най-доброто решение. Мисля, че е важно да се опитват различни подходи, да се включат различни институции или личности, да се опитат да влязат в контакт и да започнат разговор, за да върнат заложниците.

– Какви са дългосрочните и краткосрочните варианти?

– Дългострочните варианти наистина зависят от това, какво ще се случи в следващите дни и седмици. Виждаме струпване на военни части по границата предимно в северната част на Газа.  Наистина зависи как ще се развие ситуацията, има и хуманитарни предизвикателства на терен…Много е трудно да се определи какво ще се случи. В краткосрочен план мисля, че ще има  установяване на някакъв контакт с похитителите – едновременно с това, което се случва на терен.

– От Вашия опит бихте ли посочили пример за подобна трудна ситуация, с която сте се сблъскали?

– Всички са трудни по определен начин. Разбирате, че не мога да дам подробности по определени случаи. Но независимо как стават преговорите – по телефон, писмено или с конкретна личност, е много трудно да се осъществи  надежден начин на общуване. Важното е да се изгради доверие с тези, с които се преговаря. Казвам как е по принцип в ситуация с отвлечени заложници. Необходимо е време, за да бъде изградено това доверие. И да се покажат умения за преговори.  Но също е предизвикателство да се овладеят личните емоции. Защото ако се замислите това е най-стресиращото предизвикателство, при което преминават хората. Контролирането на емоциите на собствения екип също е ключов фактор. Затова постоянно се наблюдава дали се взимат най-добрите решения в интерес на заложниците, за да бъдат върнати безопасно у дома.

– Възможно ли е изграждане на доверие в тази ситуация?

– Това е едно от нещата, които в момента липсват. Доверието се гради много трудно, но се губи много лесно и много бързо. Това е единственото, което води към успешни преговори при отвличане. Но не е толкова лесно.

– „Хамас“ се опитва да влезе в контакт със семействата на заложниците. Какво трябва да правят близките?

– При отвличане е нормално похитителите да търсят семействата и да поставят изисквания, но след като покажат доказателства за живот и покажат, че заложниците са добре. Но това е само началото. Това наистина е само началото на един разговор .Това, което винаги казвам на семействата и ги съветвам е: Бъдете готови за това обаждане! Погледнете реалистично. Бъдете готови за разговора. Уверете, че приемате този разговор сериозно и ще направите  каквото е необходимо, за да помогнете на заложниците. И да насърчите похитителите да се грижат за вашите близки. А след това трябва да си мисли как този разговор може да продължи.

Всичко за конфликта в Близкия изток следете в нашия онлайн репортаж: 

https://btvnovinite.bg/svetut/onlajn-reportazh-konfliktat-v-blizkija-iztok.html