Държавата ще изчислява и публикува ориентировъчна, справедлива стойност на основните храни, за да може потребителите да разберат дали цената в магазина е прекалено висока, по-висока от нормалното. Ще доведе ли това до реално поевтиняване или ще остане поредната PR мярка?
„Още е много рано, тъй като нямаме методика, която да даде формулата, по която тя ще се изчислява. И не мога да се опра и на чуждия опит, защото нито една потребителска организация по света не е искала или не е изчислявала подобна справедлива стойност. Франция е единствената държава, която експериментира с подобна инициатива, и това го е направила държавата. И за съжаление, сега още нямаме такава оценка на ефекта от това нещо във Франция“. Това коментира в „Тази сутрин“ Богомил Николов от „Активни потребители“.
„Аз лично съм скептичен, защото не смятам, че който и да е чиновник, дори най-талантливият и най-високообразованият, може да изпревари пазара в своята справедлива реакция, изчислявайки някаква хипотетична стойност“, посочи той.
Свързана новина
Икономистът посочи, че в крайна сметка потребителят решава дали да даде 2,50 евро за едно кафе на плажа, или да отиде 50 метра по-натам и да си го купи от автомат за 50 цента.
„Аз съм съдникът. Не виждам как справедливата цена в случая ще ми даде мотивация да избера автомата или кафенето, или ресторант на плажа. Това си остава моето решение. Аз съм всъщност този, който регулира пазара — потребителят. Тоест милионите от нас, които ежечасно с решенията си въздействат в една или друга посока на бизнеса. Това е, което работи и е работило винаги“, посочи Богомил Николов.
„Нека да опитаме. Няма лошо. В крайна сметка, това със сигурност няма да ни навреди. Това не е като тръба да се спука в морето и да наврежда на водата. Но по-скоро мисля, че ще си загубим времето, вместо през това време да работим за повече конкуренция“, допълни икономистът.
По думите му нашата икономика има нужда от повече конкуренция – „в много сектори са се монополизирали, олигополизирали. И оттам вече многото посредници вдигат цените и ние, в крайна сметка, недоволстваме“.
„Не е вярно, че това е взаимстване от френския опит. Пак да повторя — не е вярно. Какъв е френският опит? Държавната обсерватория на цените във Франция публикува данни с чисто статистическа цел и с аналитична цел. Те публикуват данни и анализират отделни фирми, както е концептуализирана българската методология със съответната разпоредба от Закона за защита на потребителите. Във Франция обсерваторията на цените веднъж годишно прави един много подробен доклад до техния парламент. И съответно министърът на земеделието и икономиката правят анализ по браншове и по сектори. Те правят анализ по конкретни фирми, продукти и така нататък“, коментира икономистът Щерьо Ножаров.
По думите му във Франция тази методология се използва с единствено статистическа цел.
„В България е концептуализирана тази методология да се използва като таван на цените. Защо? Защото се прави тази методология плюс-минус 10% отклонение за фирмите. Това е подчинено, още веднъж казвам, на чл. 68п от Закона за защита на потребителите.
Която фирма е над 10%, тя влиза в процедура на наблюдение — конкретната фирма. И може да започне проверка от страна на комисията. След това се прави анализ и най-накрая — проверка. А вече като влезе в процедура на проверка, може да ѝ бъде наложена санкция.
И само още нещо много важно. Алинея седма на този член казва, че доказателствената тежест е върху конкретната фирма да докаже, че обоснованата от нея цена е над тази от плюс 10%. Тоест това не е просто ценови таван. Това е презумпция за виновност на фирмите, които са с над необосновано отклонение от 10%“, посочи Ножаров.
По думите му в България ще се окаже, че нарушава член 49 от Договора за функциониране на ЕС и Директивата за услугите. Това е абсолютно нарушение.
„При положение, че порталът „Колко струва“ публикува данните с един ден закъснение, ние нямаме възможност реално да влияем чрез поведението си. Но ако потребителите могат с телефона си да сравняват лесно цените, вадите телефона и виждате, примерно, че има промоция на бяло вино или на кафе тук, наблизо, в магазина, и ще прескочите и ще си купите, ще се възползвате.
Иначе, като не знаете, трябва да обиколите пет-шест магазина да сравните. Няма да го направите. Отивате в първия и там си давате парите. Така работи пазарът — когато търсенето натиска предлагането, когато търсенето е информирано“, обясни Богомил Николов.
„Накратко казано, ако се приеме новата методика, която ще се базира върху директивата, темпът на нарастване на минималната работна заплата ще се забави, по моето изчисление, на около 7–8% годишно, а към момента в последните години е 12,6%, но някои години стигна и до 15%. Темпът на нарастване на минималната работна заплата, когато се включат и критерии за производителност на труда, ще падне наполовина. Това ще се промени“, посочи Ножаров.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
