Проевропейски настроените политически сили в Европейския парламент остават мнозинство, но изборите в неделя потвърдиха възхода на крайната десница в Европа.
След първите резултати веднага започнаха и преговорите за създаване на коалиции.
Големият въпрос сега остава възможен ли е съюз на различните течения в крайната десница, която може да се окаже способна да блокира ключови решения през следващите пет години.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Най-голямата изненада в неделя обаче дойде от Франция. Президентът Еманюел Макрон разпусна Националната асамблея и обяви предсрочни избори само след 3 седмици.
ЕНП остава водещата сила и дори увеличава броя на депутатите си. Социалистите и демократите успяха да спасят досегашната си втора позиция и запазват броя депутати. Либералите отстъпват, но остават трета сила в парламента.
Много интересни и много важни са движенията, прегрупиранията и тенденциите в крайната десница, която безспорно е във възход в Европа. До този момент в Европарламента имаше две течения. По-умереното – на консерваторите и реформистите.
Не е тайна, че човекът, който взима решенията в този лагер, е премиерът на Италия Джорджа Мелони. Именно тя в момента е най-търсеният съюзник.
Подава ѝ ръка лично председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, а нейната ЕНП никога досега не се коалирала с група от крайната десница.
Второто и по-крайно крило на крайната десница е "Идентичност и демокрация". Също не е тайна, че човекът, който взима решенията там, е историческата лидерка на крайната десница във Франция Марин льо Пен.
Тя персонално изтласка партии като "Алтернатива за Германия" или българската "Възраждане" от възможността да влязат в редиците ѝ.
Двете крила обаче не се харесват, затова и крайната десница в Европа е разединена. Сега обаче французойката Марин льо Пен също подава ръка на италианката Джорджа Мелони. Ако този съюз стане реалност, съотношението на силите много ще се промени с уклон в дясно.
Вече има заявка за трето крило на крайната десница. "Алернатива за Германия" и "Възраждане" подават заявка за нова парламентарна група, след като никой не ги взима във вече съществуващите.