На днешния ден в разгара на Втората световна война България губи цар Борис III. В памет на българския владетел на гроба му в Римския манастир, където се пази сърцето на Царя, ще бъде отслужена панихида.

За първи път говори лекарят, който през 90-те години на ХХ век установява, че открита находка в парка „Врана“ е сърцето на цар Борис III.

28 август 1943 година – България внезапно губи своя цар. Смъртта на Цар Борис III и до днес e енигма. След 1946 година тленните останки на последния български монарх са поругани и безследно изгубени, а гробът – заличен. 

В началото на 90-те години патологът д-р Дойчин Дойчинов получава неочаквана задача – да направи експертиза на намерена находка в парк „Врана“.

Насрочена е пресконференция.

„Беше изнесена една стъкленица, в която имаше различимо едно сърце - за съжаление, с доста утайки“, разказа той.

Д-р Дойчинов трябва да извърши изследвания, които да установят действително ли намерената находка е сърцето на царя. Открита е и стъклена тръбичка с хартиен документ.

„Лично проф. Сендов счупи тази ампула и извади от нея една бележка на оригинален лист. На нея пишеше „Сърцето на цар Борис III“, разказа още д-р Дойчинов.

На бележката са имената на българските съдебни лекари, които през 1943 година извършват балсамирането. Тяхното заключение тогава е инфаркт. Въпреки бележката д-р Дойчинов трябва да направи нови изследвания.

„Установихме, че сърцето е засегнато категорично от един инфаркт на предната стена на лявата камара“, каза той.

След като потвърждава тази диагноза, д-р Дойчинов получава от семейството на проф. Иван Москов документи от личния архив на лекаря. Проф. Москов е един от съдебните медици, които пишат доклада за балсамиране на тялото на царя и правят изследвания на органите. В протокола, който проф. Дойчинов получава, се отхвърля диагнозата отравяне. 

Когато през август 1943 година цар Борис III внезапно заболява, в София са извикани трима лекари от Германия и от Австрия. Заедно с български екип те поемат лечението на Царя. Тезата на чуждестранните лекари тогава е друга.

Доц. Владимир Златарски изследва германските архиви от онези години, за да търси исторически доказателства за събитията от 1943 година.

„Това, което разказват лекарите, в известна степен се различава. Българските лекари казват, че германските лекари са потвърдили тяхната диагноза и начина на лечение. Диагнозата е инфаркт на миокарда. От друга страна, германските лекари, гледайки другите симптоми, които започват да се проявяват при заболелия цар, изглежда започват да стигат и до други заключения. Това, което те разказват, е, че тяхното мнение е, че цар Борис е бил отровен. Това се забелязва по няколко белега. От една страна, се говори за кафяви петна, които започват да извита по кожата по същия начин, по който са избивали при гръцкия министър-председател ген. Метаксас, когото Ханс Епингер, който стои до болничното легло на царя, е преглеждал преди той да умре в началото на 1941 година, за когото се знае, че е отровен“, разказа доц. Владимир Златарски.

„Когато тримата германски лекари се връщат в Берлин очевидно са извикани на доклад при Хитлер, но от този разговор и от това, какво е довело това разследване, ние нямаме преки доказателства. Имаме обаче в дневника на Гьобелс - министърът на пропагандата и просвещението в Третия Райх, който ежедневно е с Хитлер, в неговия дневник съм прочел от септември 1943 година бележката му, която категорично гласи - Фюрерът е сигурен, че Цар Борис е бил отровен. Това са казали лекарите. Използвана е някакъв вид змийска отрова. Не е ясно още кой е поръчителят“, разказа още до. Златарски.

След изследванията и медицинските документи, които проучва, д-р Дойчинов поставя под въпрос тезата за отравяне. Според него с развитието на медицината и с нови изследвания може да се допуснат нови хипотези.

Смъртта на Цар Борис III остава енигма, но е сигурното, че сърцето му отново се пази в Рилската света обител.

Още непознати и малко известни факти около смъртта на цар Борис III очаквайте скоро в bTV Репортерите.