През 2023 година наблюдаваме съединение на Юпитер и Венера и четири затъмнения. Във вечерите на 1 и 2 март ще бъде кулминацията на сближаването на двете планети. Именно това явление е и една от причините, които стоят зад сигналите на разтревожени потребители, заснели странни светлини в небето.
Другата причина са сателитите на Илон Мъск. Всъщност те са толкова видими, защото се движат на 550 километра височина от земята в т. нар. ниска орбита.
„След изстрелването от ракетата Фалкън 9, на един път с една ракета се извеждат около 55-60 сателита, които в първите няколко вечери се наблюдават във вид на редички или както някои ги наричат „влакчета от светлини“, разказа физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия при БАН.
Постепенно сателитите се разреждат и с набирането на височина стават по-малко ярки. Те ще могат да бъдат наблюдавани отново довечера между 19:43 и 19:47 ч.
„Това са комуникационни спътници, които са с цел разпространение на интернет и телефонни връзки. Предвижда се около 12 000 броя да бъдат изведени в ниска орбита. В момента над 3500 са вече активни и изведени в орбита“, каза още Пенчо Маркишки.
Какви астрономически събития да очакваме тази година?
През 2023 година се очакват четири затъмнения.
Първото слънчево затъмнение ще се случи на 20 април. Те се нарича хибридно, защото започва като пръстеновидно, преминава в пълно и завършва отново в пръстеновидно. Затъмнението обаче няма да бъде достъпно в България. То ще се наблюдава от Югоизточна Азия, Австралия и Нова Зеландия.
На 5 май вечерта ще се наблюдава лунно затъмнение от земната полусянка. В България то ще бъде видимо привечер в посока изток, когато луната ще изгрее затъмнена от земната полусянка.
На 14 октомври ще има пръстеновидно слънчево затъмнение. То ще се наблюдава от Северна, Централна и Южна Америка и няма да бъде видимо от България.
И на 28 срещу 29 ноември ще се случи частично лунно затъмнение с малка фаза. То ще бъде видимо от България, като максималната му фаза ще бъде около 23:15 ч.
