Ако искаме наистина да се потопим в епохата на Съединението, най-доброто място за това е Регионалният исторически музей в Пловдив. Експозициите днес са посветени на историческото събитие отпреди 139 г. 

Директорът на музея Стоян Иванов обясни, че в ден като днешния се отдава почит на дейците на това историческо събитие.

„Тази сграда е музей на Съединението. Днес сме изложили униформата на майор Райчо Николов, който я е носил на 6 септември при обявяване на Съединението. Показали сме и лични вещи на Иван Андонов, както и много други културни ценности от този период“, каза Иванов.

Райчо Николов е значима личност в историята ни. Той е известен с това, че занася ценни сведения на руското командване относно движението на османските войници. Сведенията е получил от подслушан разговор на турски офицери, които обсъждат нападение през Дунава срещу руските войски, разположени в Гюргево.

 

Награден е с Медал „За усърдие“ (1854). Завършва руско военно училище. Служи в руската армия. Възведен в потомствен дворянин.

Участва в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877 – 1878) е офицер в Българското опълчение. Командир на I рота от IV Опълченска дружина. Военно звание капитан. Участва в бойните действия.

Снимка: bTV

След войната остава на служба в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ в печатницата на Асен Д. Паничков. Николов участва в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Убит е в Пловдив по време на извършване на Съединението на 6 септември 1885 година. Застрелян е пред днешната централна поща на града докато преследва корумпиран чиновник.

Сградата на днешния музей е също толкова интересна, колкото и събитията, за които разказва.

Тя е трябвало да бъде Областното събрание или парламент и е проектирана от архитект Пиетро Монтани. Роден в областта Савоя, той става част от многобройната колония чужденци, установили се в Пловдив след Руско-турската война (1877-1878 г.).

Снимка: bTV

Строителството на сградата продължава от 1883 до 1885 г. За заседанията на депутатите е предвидена просторна парламентарна зала, а страничните крила са предназначени за работа на администрацията.

На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Сградата още не е довършена и губи първоначалното си предназначение.

През март 1886 г. със заповед на министър-председателя Петко Каравелов тук се настанява Пловдивската народна библиотека и музей. През 1895 г. е учредена пловдивската Търговско-индустриална камара, през 1912 г. в нея се създава и Дружеството на южнобългарските художници.

Проследете празненствата през целия ден в ефира на bTV и в нашия онлайн репортаж:

Продължи да четеш