Тревога във Великобритания след ръста на смъртните случаи след инфекциозно заболяване. На какво се дължи увеличеният брой на случаите на скарлатина и има ли опасност у нас?
Тази година се наблюдава ръст на случаите спрямо 2021 г., каза в „Тази сутрин“ епидемиологът д-р Христиана Бацелова.
По думите ѝ ръстът започва малко по-рано от обикновено. Характерно е, че скарлатината се разпространява през есенно-зимния период.
„Според данните на Националния център по заразни и паразитни болести през 2020 г. има с около над 2000 случая по-малко спрямо 2019 г., което е свързано с противоепидемичните мерки заради коронавируса. Миналата година има дори по-малко случаи от 2020-а – отново заради противоепидемичните мерки", коментира епидемиологът.
Сред характерните симптоми е т.нар. „малинов език“. Той се получава, когато не се прилага антибиотична терапия. Тя е важна, за да се предотвратят тежки усложнения и автоимунни заболявания, уточни д-р Христиана Бацелова.
При липсата на лечение има риск от бъбречна недостатъчно и заболяване на сърцето.
Характерното за причинителя на скарлатина е, че не изгражда резистентност към пеницилина, което по думите на д-р Бацелова е много добре. Затова и тя не вижда връзка между антибитиотичната резистентност и смъртните случаи във Великобритания.
„Доколкото четох – няма доказан резистентен причинител при тези починали деца“, допълни тя.
Заболяването се предава по въздушно-капков път, както и чрез замърсени ръце или чрез играчките в детските градини. Може да се предаде и чрез близък контакт чрез прегръдка или целувка.
