„Винаги, когато се получи информация за такива сериозни и нежелани ефекти, е притеснително за лекаря. Очаква се да се получат информации за повече странични ефекти, когато ваксината навлезе масово в употреба. Това се касае за всички лекарствени продукти“.

Това коментира проф. д-р Милена Станева, ръководител на Клиниката по ангиология в болница „Токуда“, в рубриката „COVID-19: Ваксините“ във връзка с образуването на тромбози след ваксинация с препарата на „АстраЗенека“.

По думите й е трудно да се каже кое точно във ваксината предизвиква този страничен ефект.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„За съжаление в момента сме в такава ситуация - за малко време ваксината се приложи при изключително голям брой хора, така че е нормално да се чудим какво трябва да се направи. Ползите от ваксините обаче са по-големи, отколкото вредата. Това, което очаквам да се направи, е да се дефинира групата хора, при които ваксината на „АстраЗенека“ не трябва да се прилага“, каза тя.

„Сигурна съм, че ЕМА ще излезе с препоръки коя точно група е застрашена и при коя група от населението да не се прилага тази ваксина. Или евентуално с много голямо внимание да се прилага“, допълни проф. Станева.

На въпрос безопасно ли е втората доза да е от другия вид ваксина, а именно иРНК, тя обясни, че в момента експерти работят именно върху това. Специалистът даде пример с Франция, където е взето решение на жените под 60 г., които са с първа доза от ваксината на „АстраЗенека“, да се слага втора доза от иРНК ваксината. В Англия пък е решено жените под 30-годишна възраст да не се ваксинират с оксфордския препарат.

До момента в ЕМА са докладвани общо 222 случая на тромбози и тромбоцитопении при над 34 милиона ваксинирани, поясни проф. Милена Станева.

Важно е кой говори

Проф. д-р Милена Станева, дм, началник Клиника по ангиология, национален консултант по ангиология. Завършила е медицина през 1992 г. в Медицинския университет в София. Има три специалности – „Вътрешни болести“ (1997 г.), „Кардиология“ (2005 г.) и „Ангиология" (2011 г.). Има призната квалификация за високоспециализирана дейност „Правоспособност по ултразвукова съдова диагностика”. Сертифицирана е за лечение на лимфедем от клиниката „Фолди – Хинтерцартен“ в Германия. Между 1993 и 2004 г. работи в Клиниката по кардиология на УБ „Лозенец”. След това завежда Кабинет по ултразвукова съдова диагностика в Клиниката по кардиология в УНСБАЛ „Св. Екатерина”, където е до края на 2006 г. В болница „Токуда“ е от откриването ѝ. От декември 2017 г. е началник на новооткритата Клиника по ангиология. Провежда високоспециализирана ултразвукова съдова диагностика. Консултира диагностика и терапия при тромбофилия и антикоагулантно лечение. Създава първия по рода си в България център за комплексно лечение и профилактика на лимфедем. През 1997 г. за първи път в България проф. Станева осъществява транскраниалното доплерсонграфско мониториране на мозъчния кръвоток по време на сърдечна операция, а през 2003 г. въвежда метода за ултразвуково определяне на ендотелната функция на периферна артерия. В началото на 2006 г. създава и въвежда в практиката ехографски протокол за изследване и подбор на болни със сърдечна недостатъчност, показани за ресинхронизираща терапия и проследяване на терапевтичния ефект. Проф. Станева има множество публикации в националния и световния научен печат, както и участия в международни медицински форуми. Член е на Европейското дружество по кардиология, Българското дружество по кардиология, Международното дружество по флебология, Българско дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, Националното дружество по флебология, Българска асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, Българско дружество за ендоваскуларна терапия, Българската асоциация по ултразвук в медицината.