Преброяване 2021: Къде изчезнаха 844 000 българи за последните 10 г.?

Националната статистика обяви тревожни данни от последното преброяване на населението.

Къде изчезнаха 844 000 българи за последните 10 години? Как се стопихме с почти 90 000 само през 2021 г.?

Какво се крие зад цифрите?

Това, че България намалява не е нещо ново, но шокиращото е степента и мащабът, с който населението на България намалява. Това ни прави световен рекордьор по степен на отрицателен естествен прираст.

Смъртност и раждаемост

Всяка година в България се раждат около 64 000 деца, но умират 108 000 души. за съжаление този процес е устойчив през последните 20 г.

Какво се случва през последните 2 години?

Починалите през последните две години се увеличават заради пандемията от коронавирус. През 2020 г. те са 124 000, а през 2021 г. – 148 000.

Данните обаче все още не са окончателни. Очаква се починалите миналата година да достигнат 150 000 души.

Как намаляваме?

Естествен прираст през 2021 г.

Миналата година е рекордна в цялата ни история – починалите са 148 000, а родените – само 60 000.

Какво се променя с 844 000 българи по-малко?

„Изводите, които трябва да си направим от предварителната оценка на преброяването, са в две посоки. Първо, да се очертаят предизвикателствата, защото е много важно какво ще предприемем. И второ – какви мерки и политики ще предприемем, за да посрещнем тези предизвикателства“, коментира в „Тази сутрин“ Христина Христова, бивш социален министър.

„Очевидно те ще бъдат с компенсиращ характер по отношение на последиците, които ни поставя демографската криза“, допълни тя.

По думите ѝ у нас явленията са много засилени, но те са в целия ЕС. Според нея тези данни трябва да се отразят внимателно и в изготвянето на бъдещия бюджет.

„Явно при нас две основни последици има от демографската криза. От една страна, това е намаляването на населението, а от друга - застаряването. Три процеса водят до това – раждаемост, смъртност и миграция. Всички тези процеси в България имат негативни последици“, каза още Христова.

„Пенсионно-осигурителната система е едно от предизвикателствата. Трябва да има политики главно в посока съхранение на финансовата ѝ устойчивост. Това е едновременно и социална, и финансова система. Ето защо пазарът на труда трябва да се пригоди и за по-възрастни работници“, смята бившият социален министър.