Следва разговор за Африка – новата арена на ожесточени геополитически борби. Сред засилващото се влияние на Русия и Китай - чува ли се все още гласът на Европа? С личния пратеник на френския президент за Западна Африка Жан-Мари Бокел се срещнаха Цветана Балабанова и операторите Мариан Александров и Стоян Митев.
Последното десетилетие е белязано от няколко френски военни мисии срещу радикалните ислямисти в африканската област Сахел. Най-продължителната – операция "Бархан", включва 5 държави от региона - Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер.
Резултатите са определяни като спорни. Последователни военни преврати в Мали, Буркина Фасо и Нигер през последните две години сложиха край на цяла епоха, а френските сили бяха принудени да се изтеглят.
Необратима ли е загубата на влияние на Франция?
Жан-Мари Бокел: Когато трябва да напуснеш три държави, за които си се борил – защото ние жертвахме немалко, за да не се превърнат те в джихадистки халифат, разбира се, това не може да бъде успех. Но все пак това не е краят. Към момента е добре да си зададем някои трудни въпроси, да си направим равносметка, да получим обратна връзка и да адаптираме присъствието си, включително военното към света на бъдещето.
В търсене на стратегия за преобразуване на отношенията на Франция с някогашните ѝ колонии, през февруари тази година Еманюел Макрон назначава Жан-Мари Бокел за свой личен пратеник за Западна Африка.
Бокел познава региона и дори губи сина си във военната операция "Бархан". Мисията му е да разговаря първо с африканските, а след това и с европейските партньори.
Именно това го изпраща и у нас, където се среща с държавния глава, министри, депутати и дипломати.
Жан-Мари Бокел: Президентът Макрон би искал да преформатираме постоянното си присъствие в съществуващите в момента военни бази в четири африкански държави - Кот д'Ивоар, Сенегал, Чад и Габон, така че то да е много по-ограничено. Идеята e да наблегнем повече и на отношенията в останалите сфери, различни от отбраната – икономика, култура, както и да подпомогнем едно европейско сътрудничество във въпросните страни.
В доклада си Жан-Мари Бокел препоръчва свиване на френските контингенти в четирите държави до едва няколкостотин военни. През последните дни обаче изненадващо Чад прекрати споразумението си за сигурност с Париж, а Сенегал обяви, че френските военни бази са несъвместими със суверенитета на страната.
Западна Африка днес е определяна като световно гнездо на тероризма. Местните джихадистки групировки биха могли да представляват опасност и за Европа. Каква ще е общата ни стратегия?
Жан-Мари Бокел: Търсим не количествения, а качествения отговор. Част от тези страни искат ние да останем, за да осигурим обучението на техните военни – като Международната академия за борба срещу тероризма в Абиджан, където вече участват много европейски и африкански партньори. Сътрудничество също така в сферата на разузнаването, както и във въоръжението – самолети, кораби, дронове – всичко необходимо за модерни отбранителни способности. Нашата цел е тази трансформация в отношенията ни с африканските страни да се осъществи и с по-засилено партньорство с други европейски държави. Както вече сме правили по време на операция "Бархан", България участва със свои военни медици и това беше високо оценено.
От години наблюдаваме навлизането на частната руска компания Вагнер, а сега и на нейния наследник – Африканския корпус – във все повече африкански държави. Има дори информация за руско влияние в превратите в Мали и Буркина Фасо. Как ще отговорим?