10:05 ч. 23.06.2026
Париж отново е център на мащабно изкуство в публично пространство. Четири десетилетия след като Кристо и Жан-Клод опаковат Пон Ньоф в Париж, съвременният артист JR приема предизвикателството и превръща моста в пещера. Тя ще съществува само до 28 юни.
Пон Ньоф в превод означава „новият мост“. Въпреки името му обаче това е най-старият от всички 37 моста в Париж. През септември 1985 година Кристо и Жан-Клод опаковат Пон Ньоф и така той само за 14 дни заживява един неподозиран, коренно различен живот – на произведение на изкуството.
Свързана новина
Сега, 41 години по-късно, JR го превръща в пещера и кани зрителя вътре – към корените на изкуството. Артисти от две различни поколения разказват две коренно различни истории за едно и също култово място в Париж.
Владимир Явашев, директор на Фондацията „Кристо и Жан-Клод“ и племенник на Кристо, е работил над 35 години с двамата артисти. По думите му обществото днес е много по-отворено към мащабно изкуство в публичното пространство.
„Да, определено, много по-отворено! И затова разрешенията за този тип проекти, както и за Триумфалната арка, са много по-лесни за получаване заради естетиката, заради принципа на такива проекти, заради идеята на такива проекти. От друга страна е по-сложно заради всички регулации, които съществуват и които преди 40 години не са съществували. Както тук виждаме знаците за навигацията на реката – на Пон Ньоф на Кристо и Жан-Клод ги няма. Но не им разрешиха, трябваше да ги върнат и да са там. Има много други регулации. Но обществото е много по-приемливо за проектите в публичното пространство“, казва Владимир Явашев.
Според него през последните 15 – 20 години това се вижда на много места.
„В Италия с кейовете… Но Франция, особено Париж, има друга връзка с културата. Тук определено е много по-разбираемо, много по-лесно. Те са много по-запалени това да се случи. Не е само някаква бюрократична работа, те наистина са запалени“, посочва Явашев.
Той разказва, че се е обърнал към JR, защото артистът работи в публичното пространство в голям мащаб и сам финансира проектите си.
„Защото ми е приятел и ми е лесно да седнем да пием едно кафе и да го обсъдим. Той е от малкото артисти, които на този мащаб работа в публичното пространство, със самофинансиране, сам да си организира, сам да иска да си направи проекта. Не е да е поръчка обществена. Не е да е поръчка от правителство или от институция. Той просто сам го прави по негово желание, което е много сходно с работата на Кристо“, казва Явашев.
„Не само за самофинансирането. Точно това, което казвам – това не идва от институция, не идва от държавна поръчка. То идва само от желанието на художника да го направи това нещо. Аз лично не се сещам за друг художник в този мащаб, който работи в момента. Не, в света. Ако някой се сети, отворен съм за всякакви идеи“, допълва той.
Свързана новина
По думите му решението мостът да бъде превърнат в пещера е изцяло на JR.
„Това си е негово решение. Художниците трябва да имат абсолютна свобода за това, което правят. Единственото, което му казах преди около 2 години, е, че ще е супер, ако той иска да направи нещо като препратка към Кристо и Жан-Клод с Пон-Ньоф. Останалата част си е чисто негово артистично решение“, казва Явашев.
Той посочва, че темата за пещерата е важна за JR от години.
„Това е завършек на неговия период с пещерите. Той направи на операта, в Лувъра проектът е свързан с пещера, в операта беше свързан с пещера. От Платон до Фройд, от създаването на човешката цивилизация, може да се свързва с пещерата. Така че това си е негова посока и негово решение. На никой художник не трябва да му се казва какво да прави и какво – не. При Кристо и Жан-Клод работата винаги е била свързана с тази артистична свобода“, коментира Владимир Явашев.
Кристо и Жан-Клод винаги са приемали, че техните произведения ще живеят само няколко дни. Според Явашев това е близко и до отношението на JR към изкуството, което си отива завинаги.
„То при него даже за няколко часа са били повечето проекти. Те правят пейнтинг с хартия и ако завали дъжд, изчезват след два часа. Това винаги е било част от работата му. JR започва като стрийт арт артист. Прави графити някъде и след 1-2 дни може някой да е отишъл и да е написал нещо друго отгоре. Това при него е абсолютно нормален процес“, казва той.
Явашев разказва и защо Кристо избира Пон Ньоф.
„Най-интересното и защо Кристо избира Пон Ньоф: Пон Ньоф е най-старият мост в Париж. И е най-рисуваният мост. Едно време е бил като фигурите на Айфеловата кула сега – навсякъде ги има. Много художници – от големи до улични художници, са го рисували. Даже в Париж са казвали: „Да не си художник на Пон Ньоф“, защото означава, че си много комерсиален“, разказва той.
„И Кристо винаги казваше, че в продължение на столетия Пон Ньоф е бил субект на изкуство. Защото всички са го рисували, той е бил субект на изкуството. Но за 14 дни през септември 1985 година той става обект на изкуството. И както и в момента, пак същото – е обект на изкуство. Това е много хубаво за самия мост и е много хубав прочит“, допълва Явашев.
Той припомня и сложната ситуация около разрешението за проекта на Кристо и Жан-Клод.
„То не е анекдот. Те винаги цитираха, че това е най-трудният проект за разрешение, който са имали, защото тогава Митеран е президент на Франция, а Ширак е кметът на Париж. И трябва да имат разрешение и от двамата. Ширак първоначално дава разрешението, но после неговите съветници казват, че той всъщност не трябва да е съгласен с Митеран по никаква линия, защото той иска да се кандидатира за президент. И връщат обратно разрешението. Много стресова ситуация е била за тях тогава. Това се вижда и във филма за Пон Ньоф за Кристо, който се казва „Кристо в Париж“. И те са били като пинг-понг топка на този мач между тях двамата“, казва Владимир Явашев.
Според него един такъв проект в публично пространство е успешен, когато до него стигнат и хора, които не се интересуват от изкуство.
„Когато хората, които виждат моста на JR или каверната на JR, пещерата на JR, много голяма част от тези хора не се интересуват от изкуство. Те не са хора, които ходят по музеи и галерии и т.н. А случайно минават и се сблъскват с това нещо. И дали го харесват, или не – само дори това, че го има този разговор, това е било винаги много важно за Кристо и Жан-Клод. Аз много често цитирам Майк Блумбърг, който казваше: „Ако не ви харесва, е временно. Ако ви харесва, пак е временно“, казва Явашев.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
