„Дори в затвора ти дават възможност да отидеш до тоалетна. Това място е по-лошо от затвор. Условията са ужасни. Не можеш да се храниш нормално. В 21:30 часа те заключват в килията и не можеш да излизаш, дори до тоалетна. Аз съм спортист, обичам да спортувам. Там имаш право само на 30 минути в деня, в които да си навън. Трудно е, хората страдат много, измъчват се“, разказва Луи Ямджи Никанор.

Така започва разказът на 43-годишният Луи Никанор, многократен ММА шампион от Камерун.

Срещаме се часове след като е изведен от бежанския лагер в село Бусманци, където е прекарал 10 дни. Престоя си там определя като истински ад, а съдбата му остава все така неясна.

В България мъжът стана разпознаваем след като през февруари снимка на двама усмихнати африканци стана хит в социалните мрежи и насочи обществения фокус към бежанците у нас. Луи Никанор е многократен ММА шампион в Камерун, а веднъж и на цяла Африка.

„Историята на Луи е дълга и тежка, но надявам се да завърши положително. Той бяга от Камерун, тъй като е бил бодигард на опозиционен политик и политическите страсти са до такава степен ескалирали, че е станал и обект на покушение. Бил е ранен, бил е заплашван и неговото семейство също е било обект на заплахи. Това е неговият мотив да напусне Камерун по начина, по който го е направил и в крайна сметка през Турция да се озове в България, където е бил задържан и е подал първоначалната молба за убежище. В случая той се явява молител. Има право да подаде молба за закрила като бежанец или да придобие хуманитарен статут“, посочва Стоян Петков, адвокат на Луи Ямджи Никанор.

Мъжът пристига в България миналото лято, а през октомври започва работа в Столичното предприятие за третиране на отпадъци.

„В столичното предприятие имахме 5 човека, които са чужденци. Едната от тях, за съжаление е в Бусманци, вече очаква депортация, но доколкото знам всички минават по този път. Истината е, че тези хора застанаха до нас, когато ни беше най-трудно в разгара на кризата. В самото начало ноември и декември, в най-големия студ тези хора застанаха зад нас и успяхме да работим. Бяха едва ли не пример за останалите. Всеки един човек е различен, всеки един човек е различна съдба, не можеш да ги гледаш на конвейер. Трябва да видиш дали този човек е успял да се интегрира, дали е намерил приятелства, дали е намерил работа, дали се е установил на мястото, което е и как се чувства, защото това е много важно. Не може всички да са под един знаменател. Те всички идват тук търсещи убежище, подават си документите, имат някакъв статут. Тези хора дойдоха при нас чрез трудова борса. Даваш някаква възможност на тези хора да се интегрират, да се развиват и в момента, в който това се случи, изведнъж пътят прекъсва, което не е правилно“, коментира Диана Димитрова от Столично предприятие за третиране на отпадъци.


В първите дни на юни Луи не се появява на работа, а работодателят му разбира, че Държавната агенция за бежанците и Върховният административен съд са отхвърлили молбата му за международна закрила. Според съда той показва характеристики на икономически мигрант, поради което е принудително отведен в бежанския център в село Бусманци.

„Той има редовен договор при нас и за нас казусът е изненада, но ние не сме страна, която може и има основание да се ангажира с институциите, които отговарят за пребиваването на чужденци в България. Въпреки езиковата бариера, той просто като характер е много отзивчив, много лъчезарен и с всички колеги се е сработил. По отношение на депортирането мисля, че ние ще загубим много качествен работник, който можем да даваме за пример на останалите. Така че в това отношение аз мога само да съжалявам, че го губим“, казва Валентин Баев, зам.-директор на Столично предприятие за третиране на отпадъци.

Търсим позиция от Държавната агенция за бежанците. Отговарят ни писмено, че "не са налице фактически основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут".

„Съдебните инстанции потвърждават, че не се установява чужденецът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Изнесените от чужденеца причини да напусне страната си не са кредитирани като преследване, като не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група“, се посочва в позицията на агенцията.


Адвокатът на чужденеца подава касационна жалба и нова молба за международна закрила. Входира и искане за разрешение той да пребивава на външен адрес.

„От 1 юни с решението на Върховния административен съд на практика статута на доверителя ми Луи Никанор е неизяснен, тоест той пак става нелегален чужденец, незаконно пребиваващ в страната и всичко, което той е изградил с това решение му бива отнето. Той е бил директен обект на посегателство. Нашата държава приема, че Камерун е относително спокойна, едва ли не държава, в която стават конфликти по гранични зони, но те не са с достатъчна интензивност да се обоснове опасност за г-н Никанор“, коментира Стоян Петков, адвокат на Луи Ямджи Никанор.

„Идват, закопчават го и го прибират в Бусманци. Да Ви кажа честно, аз не съм видял заповедта още за задържане. На него такава заповед не му е връчена. Просто е бил закопчан и така, както е бил без багаж, без подготовка, с белезниците, ескортиран и заведен в лагера в Бусманци. Това е един лагер, в който биват задържани нелегално пребиваващи чужденци, докато се реши тяхната съдба. То не е наказание, но то на практика се превръща в наказание, защото условията там са тежки. Видях един човек, който е 1,85 см. голям, здрав мъж, който се разплака. На него сълзите му капеха в ръцете, когато го видях. Не заслужава да бъде там. Всеки един бягащ от насилие човек е поставен в една практически да не кажа невъзможна, но много затруднена ситуация, да докаже от какво точно бяга. Когато стрелят по вас, не ви издават служебна бележка. Той трябва да остане в нашата страна, защото той изпитва основателен, дълбок страх да се върне там, защото има опасност“, казва още
адвокатът.

„Беше тотално съсипан. Един човек, който не е ял, не е спал, мръсен, не знае какво ще се случи с живота му. Нищо не е получил като подкрепа. Викат ги на интервю и почват да ги притискат да си ходят по техните държави, за да умрат там. Една депортация на него ще му струва живота. Той не може да бъде депортиран. Това означава да го осъдят на смърт. Чух се с неговите близки, роднини и приятели, от Камерун, те ми обясняват, че са идвали да го търсят със заплахи, заплашвали са брат му по телефона със смърт. Търсят го, издирват го къде е, за да го убият“, разкава Красимира Димитрова, приятелка на Луи Ямджи Никанор.



„Би било голяма опасност за мен, защото дори този политик, за когото работех, дори той не е в Камерун. Момчетата, с които работехме, също. Единият беше застрелян и е мъртъв. Те стреляха и по мен. Улучи ме куршум, който мина през краката ми, така че за мен в Камерун е опасно, да. Ако ме върнат там, ще умра, защото настоящото правителство не е лесно. Ако си против тях, това е проблем. Не бях аз този, който беше начело на политиката, а просто си вършех работата. Плащаха ми всеки месец, за да бъда бодигард“, казва Луи Ямджи Никанор.

„А аз имам добра репутация в Африка. Аз съм шампион на Африка много пъти, на Камерун повече от шест пъти. Имах собствена охранителна фирма, в която аз се грижех добре за всички момчета. Командосите – аз ги обучавах какво трябва да правят, когато са в акция. Имам опит в това, аз съм професионален охранител.  Повечето хора, с които дойдох в България, вече напуснаха страната, но аз реших да остана. Познавам себе си, аз не съм престъпник. В моята страна бях добър човек – работех съвестно. Имах хубав живот“, споделя още той.

За година у нас Луи успява да създаде и приятелства. Подкрепа открива в лицето на професионалния боксьор и световен шампион Борислав Велев. Срещат се на улицата докато Луи почиства кофите.

 

„Аз го видях по време на работа и просто реших да слезна и да го поздравя като спортист на спортист и да си завоюваме едно уважение. Смея да кажа, че той е интегриран човек за България, доста толерантен с хората тук в залата и се отнася добре с всички, както и ние с него. Тренираме и се забавляваме. Мисля, че заслужава шанс да остане тук в България и да помага на нашата страна. Този боец би допринесъл доста за нашата страна, тъй като има голям опит в този бранш и мисля, че ще допринесе доста за спорта в България. Стига само да бъде насочен правилно и да тренира правилно. Знам какво е да си сам в държава, която не е твоята и съм бил на неговото място, знам какво е да си сам срещу всички“, казва Борислав Велев, професионален боксьор.

Отново на улицата, Луи среща и любовта.

„Моята вяра е, че той ще остане и ще получи един по-добър начин на живот. Първо документално и след това във всяка сфера на живота си. Аз имам страх, че може да бъде депортиран, но не искам да мисля за страха си. Не е лесно нито в живота, нито на ринга. Всеки един от нас е имал своята голяма битка. Това е неговата. И аз вярвам, че той вече я е спечелил. И не е лесно, когато си паднал, да се изправиш. Обаче той е три пъти златен медалист. Колкото и да те боли, трябва да се изправиш. Така че аз имам изключителна вяра в това какво той ще получи в България. Библията казва, че ние трябва да обичаме и да се отнасяме различно към вдовицата, сирачето и чужденеца. Техният живот е различно труден от нашия“, споделя Красимира Димитрова, приятелката на Луи Ямджи Никанор.



„Знам какво е работил през цялото време, докато е бил тук. Знам в какви условия е живеел, но той никога не се оплака. Винаги казваше "Благодаря на Бог". Всеки заслужава втори шанс, независимо какъв е, независимо от каква страна е, независимо от каква националност идва, той заслужава да остане тук. Можем да му дадем един втори шанс, въпреки това, което са констатирали съдиите. Знаете, че има по висш съдия“, казва Дани Хаджиев, пастор в християнска църква „Съживление“.


„Моята мечта сега е да узаконя престоя си тук и да имам нормален живот, защото вече имам партньорка тук. Тя познава семейството ми, а аз нейното. Чувствам, че вече имам семейство тук, в България, така че не е толкова лесно просто да си тръгна...“, казва още Луи.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google