С бензин в кръвта: Той е само на 9 години, но каскадите на две гуми не го плашат

Радостин Присадов е само на 9 години, но смело преследва мечтите си – на две гуми и във въздуха. Той е състезател по мотокрос и вече има редица успехи зад гърба си.

Радостин е само на 4 години, когато се влюбва във високите скорости, екстремните каскади и прашното трасе.

„Започнах с АТВ, после отидохме на едно трасе и видях едно момче колкото мене да кара мотор. Аз се запалих и тогава накарах тате да ми купи“, казва Радостин Присадов.

Бързо се научава да се движи уверено и на две гуми, а каскадите във въздуха не го плашат.

„Летиш за една секунда, нищо не се вижда почти. Не е страшно. Не са важни километрите, важно е да караш правилно и да си внимателен“, казва Радостин.

Най-голямата подкрепа за 9-годишния талант са неговите родители. С тяхна помощ той успява да се справя и в училище, и на трасето.

„Първоначалната ми идея беше да кара и да се возим просто за забавление из горите или по разни пътеки двамата, но нещата съвсем бързо преминаха към професионално отношение към спорта. Оказа се, че той има талант“, разказва Пламен Присадов, баща на Радостин.

„Още първите му качвания на АТВ и карания бяха много смели. Повечето деца, като паднат, почват да плачат, да се отказват: „Не искам, тати, не искам, мамо“. А той просто се смееше и продължаваше и казваше, че това е любимото нещо, което прави“, посочва още бащата.

Цялото му семейство пътува с него на състезания. Като всяка майка и тази на Радостин се притеснява.

„Тя винаги идва на всяко състезание, но не гледа самите маншове. Страхува се“, казва Пламен Присадов.

Освен семейството, важна подкрепа за малкия състезател е неговият треньор, с когото вече 5 години работят заедно.

„Това, което всъщност го отличава, е, че много бързо изпълнява задачите, които му се поставят. Затова и се развива толкова бързо“, казва Мартин Тодоров, треньор на Радостин.

Добрият състезател се отличава със своите качества.

„Добър баланс. При всички положения ловкост, бързина върху мотоциклета. Трябва постоянно да се мисли какво да се прави. Може би като порасне, ще има една рутина в него, която ще му позволява, без да се замисля, да изпълнява нещата, но на този етап се налага да повтарям някакви неща и да ги отработваме постоянно“, посочва треньорът.

Радостин тренира 4 пъти в седмицата по 3 часа не само в България, но и в чужбина – в зависимост от трасетата и условията.

„Със сигурност важна е бързината. Те се състезават, стартират всичките от една редица. Първият, който финишира след определения срок, който е определен за състезанието, той печели съответно. Но важно е да си бърз, важно е да гледаш малко напред във времето какво ще се случи в следващия завой, следващия скок, следващата обиколка. И да знаеш как да атакуваш твоите конкуренти, как да подхождаш спрямо трасето“, казва Мартин Тодоров.

Мотоспортът крие и своите рискове. През 2024 г. Радостин едва не прекратява спортната си кариера заради сериозна травма. Освен физическата болка, той получава и ценен житейски урок.

„Падна на една тренировка тук в Перник и счупи ръката си. Моментът беше тежък, защото не беше просто счупване, а наистина сериозна фрактура, която наложи операция и поставяне на импланти в ръката, докато зарасне“, разказва баща му.

„И му зададох един ясен въпрос: „А ти сега, Радостин, видя и добрата, и лошата страна на спорта. Сега е моментът да решиш дали искаш да продължаваш с това, което правим, или искаш да се откажеш. Ние с майка ти сме зад теб и подкрепяме всичко. Ти си толкова малък и можеш да тренираш и да правиш каквото си пожелаеш“. Детето ме изслуша, само ме погледна и каза: „Тате, какви са тези глупости, които говориш? То ще ми мине, ще карам“. На 20-ия ден след травмата и след операцията беше на трасе, беше на състезание“, казва Пламен Присадов.

И за родителите, и за треньорите най-важна е безопасността. Радостин има съвет към всяко дете, което иска да се насочи към този спорт.

„Да навие родителите си най-вече. И като почне да кара, да кара с треньор или с някой, който може да кара мотор, а не да се возят по улиците“, казва Радостин.

„Трябва да се вземат ботуши и каска, задължително нагръдник, ботуши и джърси, блуза и др.“, посочва още той.

Най-голямото постижение на Радостин досега са титлите балкански и републикански шампион. Надява се да повтори постиженията си и през тази година в по-голям клас.