България продължава да е сред държавите с най-смъртоносните пътища в Европа. Сега правителството обещава „Дигитално ядро“, рискови профили и единен контрол.
Но зад думата „мегаструктура“ остават три различни центъра — едни ще събират данните, други ще управляват риска, трети ще спират и глобяват.
„Знаете ли, това е началото на една промяна, която, както аз, така и други колеги от неправителствени организации, многократно сме защитавали и сме настоявали да се случи, защото, като че ли, това е единственият модел, по който системата може да се промени. Вие всички знаете и сме го коментирали много пъти колко е нисък кредитът на доверие към тази служба – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Тя носи пряка отговорност за контрола на обществения превоз на пътници и товари“, коментира в „Тази сутрин“ Диана Русинова, председател на Европейския център за транспортни политики.
„Това е едно звено, което, вие виждате, през последните месеци имаме много сериозен проблем с много жертви и много ранени там. Така че една такава нова агенция и обединяването на целия масив от информация в едно, може би ще е именно това ключово място, където най-после тези всички институции ще започнат да си говорят помежду си. Нещо, за което се провали държавната агенция за пътна безопасност. Аз съм в известна степен приветствен към подобна промяна, но съм и до голяма степен скептичен, имайки предвид провала на идеята за държавната агенция“, коментира тя.
Свързана новина
„От 2019 година – това са повече от седем години, в които съществува държавната агенция, която трябваше да направи именно тази реформа, но тя стигна до никъде. И всички сме наясно с това като общество. Тя е пряко подчинена на министър-председателя и тя имаше и по Закона за пътищата, и по Закона за движението по пътищата всички функции именно по тези въпроси да се произнесе и да започне тази качествена промяна, която да доведе до количествено намаляване на жертвите по пътищата. Всички обаче виждаме, че имахме един паразит, така да кажем, който нищо не направи, за съжаление“, коментира Русинова.
„Според мен най-важното е, че има волята да се случи нещо ново. Защото в момента, в едно сложно уравнение на пътната безопасност срещу войната по пътищата, досега не се променяше нищо. Ако ние не променим нещо, решението в крайна сметка винаги остава едно и също. В момента виждаме, че нещо в това уравнение се променя и се надяваме ние да победим срещу тази война по пътищата“, коментира автомобилният състезател Румен Дунев.
„Аз лично адмирирам тези действия за създаване на нова структура, но посоката, по която тази нова структура тръгва, според мен не е правилната. Ние имаме внесено едно предложение през 2019 година. Може да видите до колко институции е адресирано – всички тези носят пряка отговорност -17 министерства и агенции носят пряка отговорност и имат отношение към пътната безопасност. През 2019 година ние от „Автотехнически експерти по пътна безопасност“ внезохме това предложение и до всяко правителство го подновяваме и пускаме отново. Идеята беше да се създаде единен контролен орган на пътя, който да упражнява ефективен контрол. Който да е качествен, не само ефективен“, посочи Румен Дунев.
„Според идеята на тази агенция да прехвърли всичко към МВР, полицията не може да се справи с всички тези задължения и с контрола на водачите на пътя. Мога да дам един много прост пример. Когато има тежко пътнотранспортно произшествие, има тежко пострадал и се транспортира до болнично заведение, започват различни доктори и специалисти да работят върху тялото на човека, за да може той да оцелее.
Тук в момента, ако трябва да направим аналогия с всичко да се прехвърли в МВР, при такъв тежък пътен инцидент да изпратим пострадалия при общопрактикуващ лекар - за съжаление няма тези възможности да направи нищо. Защото всеки един от тези специалисти, който трябва да упражнява контрол на пътя, трябва да е запознат много добре с нормативните документи. Постоянно излизат нови изисквания, с които той трябва да бъде запознат, за да упражнява ефикасен контрол“, посочи автомобилният състезател.
„Първоначално, когато внесохме това предложение, дори браншът на транспортните превозвачи скочи срещу него. След две-три години видяха, че има смисъл, защото това ще урегулира техния бизнес. И започнаха да ни подкрепят в това наше искане.
„Идеята е, когато един товарен автомобил бъде спрян за контрол на пътя, част от екипите да проверят документите на водача, потребата за алкохол и наркотици, да се провери тахографът, за да се види времето за спазване на почивки и на шофиране, да се провери техническата изправност. Ако превозва опасни товари, да се провери дали те са укрепени добре. Ако превозва животни, има си служба за проверка на тези неща. Когато се спре един водач за проверка, проверката да не продължи два-три часа, което е за сметка на превозвача и на шофьора, а в рамките на 20 минути да се направи качествен контрол, да се установят нередности, ако има, да се направят предписания и, когато бъдат изпълнени, автомобилът да се върне на пътя“, коментира Дунев.
Свързана новина
„По отношение на обстановката на пътя у нас мисля, че даже не е нужно да си психолог, за да видиш, че човек остава с такова впечатление – за безнаказаност.
И това се дължи основно на факта, че да, има различни структури, сега се създава нова, ние правим нови мерки, слагаме още камери, започваме да засилваме контрола, да отчитаме повече нарушения, да губим повече водачи, но не анализираме на практика причините за тези нарушения“, коментира доц. Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека при БАН.
“Тоест ние сме фокусирани върху това да хващаме, да трупаме, но не и да анализираме защо така се случва. Случва се така, защото контролът е, как да кажа, недостатъчен според мен от гледна точка чисто на психологическия елемент, защото поведението на човек влиза в тази наука. Когато има награди и санкции, те целят промяна в поведението. Tогава, когато имаме наказание, не е толкова силен ефектът на наказанието от неговата тежест, колкото от факта, че то се случва веднага, че е неизбежно и че важи за всички еднакво“, посочи Зорница Тоткова.
„Това е целта. Ако имаме наказание и глобата е много висока, обаче тя не се прилага за всеки, на някои им се разминава, ние започваме да нарушаваме правилата, защото останалите нарушават правилата.
Нарушаването става една норма, започва да изглежда като нещо естествено. Даже, за съжаление, социалните мрежи засилват желанието на някои хора да се проявят по такъв начин и да изразят себе си по този начин, което е още един допълнително лош пример. И така стига до един момент, в който в обществото ни като цяло започва да битува усещането, че да нарушаваш правилата е нормално, че глобата не винаги ще дойде, ако дойде, мога да обжалвам или не е достатъчно висока“, коментира още тя.
„Отделно ме наказват за нещо, което съм направил доста назад във времето, и аз не съм много сигурен какво в поведението ми наказват, за да трябва да го променя. И те се навръзват нещата. Въпросът е, че трябва да изследваме причините защо това се случва, какви са социалните ни нагласи, какви са нормите, които имаме. Да променяме културата си на пътна безопасност не само посредством още контрол, а и чрез вкарване на научния елемент тук“, отбеляза Тоткова.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
