По професия 53-годишната Теодора Димитрова от Плевен е готвач. Преди 12 години я диагностицират с множествена склероза, получава 95% ТЕЛК и право на чужда помощ. 30-годишната ѝ дъщеря Симона Цветанова е със същата диагноза.
„2010 година ми поставиха диагноза множествена склероза и това драстично промени живота ми, понеже съм спортистка и спортът означава всичко. Означаваше. От края на 2017 г. се влоших и много трудно се придвижвам. Като трябва да излизам трябва задължително да има човек, който да ми помага“, разказа Симона.
В момента и двете не работят, а по-голямата част от деня си прекарват между четирите стени на дома си заради липса на достъпна среда. Асансьорът в сградата не започва от партера, а от първия етаж, което затруднява придвижването им.
„Нашето жилище е на втория етаж, Слава Богу, имаме асансьор във входа, но винаги трябва да има човек с нас, който да ни помогне да излезем, да се качим в асансьора, да слезем по стъпалата и да стигнем до пред блока“, добави Теодора.
От приятели разбират за Националната програма на социалното министерство за достъпна жилищна среда и лична мобилност, която предлага изграждане на безплатни стълбищни платформи за хора в неравностойно положение и решават да кандидатстват. Оказва се обаче, че сами трябва да платят за изготвянето на инвестиционен проект. Свързват се с една от фирмите изпълнителки, реализирала около 60 проекта за последните три години на програмата.
Поддържах връзка с Галя Симеонова и ми каза, че трябва да си платим проекта – 1200 лева. Те се ангажират само да се монтира платформата. Финансират единствено самото съоръжение, нас не ни подпомагат по никакъв начин. Ако проектът не бъде одобрен, аз си оставам с един план от архитекта“, обясни Теодора.
„Гаранция не може да даде никой на 100%. Дори проектът да бъде финансиран от програмата кандидатът не може да бъде сигурен, че ще бъде одобрен“, заяви служителят от фирма, изготвяща инвестиционни проекти Галя Симеонова.
Общият месечен доход от инвалидните пенсии и добавките на двете жени е под 1 000 лева.
„Тези пари не стигат до никъде, защото трябва честа рехабилитация, лекарства, храна и други ежедневни разходи. С нашите доходи няма как да си позволим да кандидатстваме по тези програми, които са уж безплатни, защото не ни е по джоба. Сумата от 1 200 лева за нас е непосилна“, обясниха двете жени.
От фирмата, твърдят, че няма подвеждаща информация и уточняват, че в началото са изготвяли инвестиционните проекти за тяхна сметка, но заради злоупотреби са спрели.
„В програмата пише, че кандидатът наема правоспособни лица, които да извършат инвестиционния проект. Така че не е подведено, че е безплатно. Първата година правихме проекта без да се финансира от кандидата. Решихме, че е по-удачно човек да се ангажира по някакъв начин финансово, за да бъде по-отговорен и сериозен, да не губи нашето време“, добави Симеонова.
„Tази безплатна програма е един плюс за самите фирми, които доставят и монтират съоръженията, за нас става разход. И няма нищо безплатно“, заяви пък Теодора.
Националната програма функционира от 2019 година със средства от държавния бюджет. До момента социалното министерство е финансирало 149 проекта на обща стойност над 4,5 млн. лева. След запитване на bTV от институцията потвърдиха, че разходите по документацията не се покриват от предвиденото финансиране.
"Министерството на труда и социалната политика отчита, че набирането на необходимите документи и подготовката на проектните предложения натоварва хората с увреждания с допълнителни разходи. С цел да ги облекчи обсъжда с общини и висши учебни заведения възможността да окажат подкрепа за безвъзмездно изготвяне на проекти. Министерството планира да организира подобни разговори и с големи проектантски организации", заявиха от Министерството на труда и социалната политика.
Кметът на район "Слатина", заедно с доброволци от УАСГ, сформират група за помощ и безплатно проектирането за кандидатстващите на територията на София.
„Няма да се загуби това желание да се помага, но когато става въпрос за социална услуга, тя трябва да бъде осигурена от край до край, за да могат хората да се възползват и да се върнат обратно в живота. Това трябва да е работа на държавата“, заяви кметът на район „Слатина“ Георги Илиев.
„Честно казано не виждам някакво отношение на държавата към хора като нас. Ние сме като шеста глуха. Много се приказва за социализиране на хора като нас. Дъщеря ми е млад човек, трябва й работа, но никой не ѝпомага“, заяви Теодора.
„Допреди две години ходех на работа и се чувствах много добре – пълноценна и сред хора. Въпреки това ми състояние аз искам да работя и да се уча на нови неща, ако разбира се имам тази възможност“, добави Симона.
А мечтите на двете жени са съвсем прости - да имат равен шанс за работа и придвижване. Тази година бюджетът на програмата, отпуснат от министерството, е 2,5 млн. лв., което е с 500 000 лв. повече в сравнение с предходните. Срокът за кандидатстване е до 27 юли.
