Събота сутрин, 7 октомври, Натали Асса се е прибрала при майка си точно в петък с надеждата да започне деня си спокойно и в семейния уют на родната къща в град Гедера в Израел. В 6:30 ч. обаче майка и дъщеря са събудени от звука на силни сирени.
„Беше неочаквано и страшно. Не знаехме какво става, легнахме на земята и аз започнах да звъня на мой приятел, за да ми обясни какво се случва. Исках и да ми помогне да намерим бомбоубежище, защото в старите къщи няма такива. Той ми обясни, докато държах телефона с треперещи ръце, че не знае къде има, но трябва да се махнем от къщата“, спомня си ужаса на първите минути от войната в Израел Натали.
Сирените спират за кратко и тя и майка ѝ бягат навън, за да потърсят сами бомбоубежище.
„Отидохме до местното училище, но то бе затворено и тъмно. По пътя някакви хора излизаха от къщите си, ние успяхме да се скрием при семейство с деца и няколко часа бяхме с тях. Отново започнаха сирени и ние просто не знаехме какво да правим. Търсехме убежище под звука на ракети“, казва жената.
Училището накрая е отворено, а вътре хората пускат новините и виждат мащаба на ужаса.
„Разбрахме, че най-малкият проблем са ракетите. Беше страшно да разберем колко много цивилни са убити. В нашия град паднаха две ракети“, спомня си Натали.
Тя успява да се върне в България по щастлива случайност. От посолството ни в Израел казват на младата жена, че ако има къде да остане, няма да я включат в списъка на правителствения самолет, евакуирал наши съграждани. Натали намира сама билет. Майка ѝ обаче остава в Израел, защото не знае дали ако замине, ще може да се върне.
"Тя ми каза, че това е нейният дом и няма да го остави", обясни Натали.
Славян Кановски е в България по време на терора, но има роднини и приятели в Израел. Той обясни, че постоянно е бил във връзка с тях.
„Имам и приятели в армията, не знам какво се случва с тях, но Израел ще отвърне на удара. Тъжното е, че в Газа използват хора като жив щит. Ще пострадат много от тях, защото не може това да остане безнаказано. Толкова евреи умряха, загинаха в този ужасен терор“, казва Славян.
И той, и Натали сега са в България, но умовете им са далеч при близките им в Израел. Надяват се мирът да дойде, а всички техни любими хора да са добре.
