Белинташ или Беланташ – загадъчното каменно плато в Родопите, е обвито в мистични и иманярски митове. Запознаваме се с единствения археолог от последните 30 години, проучвал необикновеното място.
Борислав Бориславов е ученият, който най-подробно е проучил каменното плато Беланташ. Казва, че това е едно от местата, на които усеща необяснима енергия. Беланташ всъщност означава „камък на мъдроста“.
„Мен най-много ме впечатли едно от предсказанията, които, не знам дали Ванга в действителност е казала, но така поне се твърди, че е казала, че това едно от най-силните енергийни места на България. И че това място има скрити тайни, които са важни за цялото човечество, но те ще бъдат открити, когато има седем човешки жертви. Това, честно казано, винаги ме е притеснявало, работейки на обекта“, казва Борислав.
На каменното плато учените откриват останки от храм и стена, разрушени при военен конфликт, след който светилището опустява.
„Със сигурност е имало храм с каменни стени. Някои от тези храмове са кръгли, поне така се твърди за светилището, посетено от Александър Македонски. Без покрив, тоест отворени към небето. И намерихме следи от каменна стена, която е преграждала напречно платото. И когато човек се качи горе, не всеки е можел да влезе отвъд стената, тоест това е било вече най-свещената част от светилището“, обяснява още Борислав.
Светилището е ползвано поне 5 хиляди години по-рано и е свързано с първата цивилизация в Европа, разказват още археолозите.
„И в материалите, открити сред тези отломки, имаше и животински кости, които бяха датирани с метода на „въглерод 14“, 4200 години преди Христа!“, заяви Борислав.
И днес много туристи посещават на Беланташ.
„На Беланташ до момента нямаме данни за човешки жертвоприношения. Такива са доказани многократно вече в Горнотракийската низина, в светилища от късно-желязната епоха, тоест пак в 5-и, 4-ти, 3-ти век – има човешки жертвоприношения в ями“, обясни той.
Сказания за заровени съкровища и златни колесници на Александър Македонски около Беланташ и днес възбуждат въображението на иманярите. А учените се надяват да бъде отпуснато финансиране проучванията на това уникално място да продължат.