Бившият български министър на външните работи Николай Младенов ще бъде върховен представител за Газа. Това обяви Белият дом, като назначението вече поражда сериозни очаквания за бъдещото политическо и административно управление на анклава след войната.
Темата беше коментирана в предаването „Тази сутрин“ по bTV от доц. Мира Майер, експерт по Близкия изток, която определи ролята на Младенов като централна за политическото бъдеще на Газа. Политическото бъдеще на Газа е в неговите ръце, подчерта Майер.
Според нея управлението на Палестинската автономия ще бъде изградено на три нива. В основата му стои кабинет от 12 палестински технократи, които ще отговарят за цивилното управление и ежедневните нужди на населението. Те са подбрани при строги условия – да са палестинци, по възможност от Газа, без връзки с „Хамас“ и без обвързаност с корумпираните структури на Палестинската автономия.
Този кабинет вече е провел първото си заседание в Кайро и е излязъл с публично послание. Работата му ще бъде под пряк контрол на Николай Младенов, което според експерта е значителен успех, предвид ограниченията и сложната политическа среда.
Второто ниво е изпълнителен съвет от 11 души, а третото – международен съвет или комитет за мир, в който се очаква да участват между 50 и 60 представители на държави, поканени от бившия американски президент Доналд Тръмп. Част от тях вече са потвърдили участие.
Формирането на това управление е една от ключовите точки в т.нар. план от 20 точки за бъдещето на Газа, представян още през октомври в ООН. Липсата на яснота кой ще управлява територията след военните действия беше основен проблем след събитията от 7 октомври, като и израелското правителство дълго време отказваше да обсъжда този въпрос.
„Сега вече има кой да упражнява властта и това ускорява процесите“, подчерта Майер.
В разговора беше засегната и темата за Иран, след като Доналд Тръмп заяви пред „Политико“, че е време страната да потърси ново ръководство. Според доц. Майер въпросът за смяна на режима в Иран е най-възловият в региона.
Тя посочи две основни причини за отлагането на евентуални действия срещу Техеран – липсата на достатъчно американски военни сили в региона и изключително репресивния характер на иранския режим, който системно потушава протестите чрез насилие, масови екзекуции и пълно затъмнение на комуникациите.
По думите ѝ в Иран липсва реална политическа алтернатива. Реформаторските фигури са или под домашен арест, или споделят основни елементи от същата ислямска управленска доктрина. Като възможен символ на промяна все по-често се споменава Реза Пахлави – синът на последния ирански шах, който напоследък печели подкрепа сред част от диаспората, макар да е слабо познат на по-младите поколения в страната.
По неофициални данни в протестите в Иран през последните седмици може да са се включили до около един милион души – повече от демонстрациите през 2022 г. след смъртта на Махса Амини. Въпреки това в последните дни те изглеждат затихнали.
„Не знаем дали са окончателно потушени или временно отложени“, каза Майер, подчертавайки информационната изолация в страната. Според правозащитни организации броят на жертвите може да достига до 5000 души, но тези данни не могат да бъдат независимо потвърдени.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
