Иран остава водеща световна тема на фона на масови антиправителствени протести, обхванали множество градове в страната. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Техеран няма план да екзекутира протестиращи, но не изключи възможността за американски военни действия заради репресиите срещу демонстрантите.
По думите на председателя на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов ситуацията в Иран е обвита в сериозна информационна мъгла. „Виждаме масови, но спонтанни протести без ясна организация и без целенасочени действия срещу ключови институции или силови структури“, посочи той.
Според Божилов режимът в Техеран се опира на няколко основни стълба – Ислямската революционна гвардия, паравоенните милиции, армията и полицията, които до момента използват всички средства, включително огнестрелно оръжие, за потушаване на недоволството. Данните за репресиите остават трудно проверими, но се говори за хиляди убити и близо 20 хиляди арестувани.
Относно възможни екзекуции на протестиращи информацията е противоречива. Президентът Тръмп заяви, че под натиска на международните заплахи те са били спрени, като според него Съединените щати са оказали влияние върху иранския режим.
Военна интервенция на САЩ обаче изглежда малко вероятна. „Мащабна операция с навлизане на американски войски в Иран е трудно осъществима – това е огромна страна с многомилионно население. Ограничени удари са възможни, но не биха били решаващи“, коментира Божилов.
Един от възможните сценарии е режимът да се опита да успокои напрежението чрез социални отстъпки. Не са изключени обаче и по-тежки развития – ескалация на вътрешния конфликт или разрастване на кризата извън границите на Иран, което би могло да превърне Близкия изток в мащабно бойно поле. Подобни опасения вече бяха изразени и от някои арабски лидери.
Настоящите протести, започнали в края на декември 2025 г., се различават от предишните вълни на недоволство през 2009 и 2022 година. Този път основният двигател е тежката социално-икономическа ситуация – сривът на националната валута и драстичното обедняване на населението, което разширява социалната база на протестите.
Бъдещето на кризата зависи от развитието на самите протести и от позицията на силовите структури. Ако режимът падне, остава открит въпросът кой ще поеме властта – дали това ще са военни, реформаторски сили вътре в страната или фигури в изгнание, като сина на последния ирански шах Реза Пахлави.
В същото време вниманието на Вашингтон е насочено и към друга чувствителна тема – Гренландия. Президентът Тръмп отрече да е заявявал намерение за военна окупация, но потвърди, че се води активен политически процес. След среща в Белия дом между представители на САЩ, Дания и Гренландия бе създадена работна група за търсене на компромисни решения.
Гренландия остава стратегически важна за НАТО – заради арктическата сигурност, търговските маршрути и залежите на редкоземни елементи. Европейските държави обаче категорично отхвърлят идеи за промяна на статута ѝ без съгласието на местното население.
„Единството на НАТО е ключово. Не можем да си представим натовска държава да придобие територия на друга членка против волята ѝ“, подчерта Божилов, като добави, че Европа се стреми да балансира между отстояването на международното право и нуждата от стратегическо партньорство със САЩ.
По отношение на политиката на Доналд Тръмп през 2025 г. експертът прогнозира още активни и често непредсказуеми действия. „Републиканската партия има ясна програма, но решенията ще бъдат силно повлияни от личния стил и обкръжението на президента“, заключи той.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
