"Абсолютно нормално е по това време на годината да има отрицателна месечна инфлация, тоест дефлация на месечна база. На годишна база обаче инфлацията продължава да бъде много висока — близо три пъти по-висока, отколкото е нормално. Тези месеци — май и юни — се характеризират с голяма. Появяват се плодовете и зеленчуците от местното производство, което рязко сваля цените. Простото правило е, че когато има голямо предлагане, цените падат".
Това каза в предаването "Тази сутрин" по bTV Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите. Той коментира държавния бюджет и икономическата обстановка ,като очерта сериозни рискове, свързани с начина, по който се планират и разходват публичните средства.
Любомир Дацов насочи критиката си към самия бюджет и неговата структура. Според него заложените разходи не само че не водят до устойчив растеж, но и увеличават инфлационния натиск:
„Очаквам допълнително напомпване на инфлацията и поне добавка на процент-процент и нещо над това ниво", каза той.
Той определи възможния резултат от текущата фискална политика директно като бюджет на инфлацията.
Основният му аргумент е, че прекомерното и бързо харчене на средства — включително по европейски програми и капиталови инвестиции — влива допълнителна ликвидност в икономиката, без достатъчен капацитет тя да бъде усвоена ефективно. По думите му в кратък период могат да се насочат „близо 3–4 милиарда“ лева допълнително към пазара, което създава риск от прегряване.
Дацов подчерта, че проблемът с бюджета не е само в размера на разходите, а в тяхната ефективност:
„Вкарани в икономиката… те всъщност не водят до устойчив дългосрочен растеж, а в голямата си степен също се преобразуват в инфлация.“
Той допълни, че значителна част от публичните инвестиции са с неясна обществена полза и ниска възвръщаемост, което поставя под съмнение стратегическата им стойност. В този контекст той беше категоричен:
„Те са безполезни и неефективни.“
По отношение на самата бюджетна рамка Дацов критикува липсата на реално програмно бюджетиране и я определи като основен структурен проблем:
„Ние нямаме програмно бюджетиране в България, макар че го пише в закона.“
Според него това прави почти невъзможен ефективния контрол върху публичните разходи. „Как ще правиш одит на нещо, което нямаш, при положение, че няма бюджетиране", каза той.
Той предложи по-строга фискална дисциплина, включително символично, но ясно съкращение на разходите.
„Трябваше… да бъде направено съкращение от 10%“, което според него би имало дисциплиниращ ефект и би показало политическа воля за реформа.
Дацов подчерта и още един ключов проблем — нарастващият държавен дълг. Той предупреди, че тенденцията води до увеличаване на лихвените плащания и ограничаване на бъдещите възможности на бюджета, като обобщи, че Всичко има цена.
В по-дългосрочен план той предупреди за възможен икономически спад около 2028 година, ако не се предприемат структурни промени и не се повиши потенциалът на икономиката.
В заключение Дацов описа текущия бюджет като краткосрочен инструмент с ограничена ефективност, който решава текущи нужди, но не адресира структурните проблеми на икономиката и публичните финанси.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google























