На 94-годишна възраст д-р Стенли Плоткин би могъл спокойно да се наслаждава на заслужен отдих и на репутацията си на титан във вирусологията.
Поне 2-3 поколения имат поставена поне една от ваксините, по които е работил Плоткин. Години по-късно светът ще започне да го нарича „Кръстника на ваксините“.
Плоткин спечели историческото си място в глобалното здравеопазване през 60-те години на миналия век, когато в Института „Вистар“ във Филаделфия разработи ваксината срещу рубеола.
Неговият научен пробив буквално спаси милиони бременни жени от заплахата от вродени дефекти при новородените и спомогна за пълното елиминиране на болестта в САЩ през 2005 г.
Разработеният от д-р Плоткин щам срещу рубеола се превърна в незаменима част от съвременната тривалентна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. По-късно той стана и съавтор на ваксината срещу ротавирус.
В края на 50-те години в Института „Вистар“ той работи директно върху пречистването и омаломощаването на живия полиомиелитен вирус (щам CHAT), за да може той да се приема през устата, поставяйки основите за създаването на първите успешни живи ваксини срещу детския паралич.
В ексклузивно интервю за bTV Виктория Петрова разговаря с д-р Стенли Плоткин за ваксините, антиваксърството, за митовете за ваксините и ползите от тях, за разликите между информационните РНК и живите ваксини:
Докато организираме интервюто, статистиката в моята страна показа, че България е на първо място в Европа и имаме най-висок брой регистрирани случаи на морбили. Здравните власти подозират, че пропускаме ваксинации или че има фалшиви ваксинации. Какво мислите, когато чуете подобни данни?
Ами, първото ми впечатление е, че ваксинационното покритие срещу морбили в България е недостатъчно.
Ваксината е изключително ефективна. Така че, ако има огнища на морбили, това означава, че има голям брой неваксинирани хора.
Името ви е записано със златни букви в Историята на ваксините. Може и да ви върна назад във времето към началото и ваксината за рубеола и комбинираната – за морбили, паротит и рубеола?
И така, какво искате да знаете?
Цялата история.
По времето, когато започнах да работя върху рубеолата, ваксината срещу морбили току-що беше станала достъпна и беше ясно, че тя ще има значителен ефект върху разпространението на морбили сред американското население.
Така че беше очевидно, че рубеолата също трябва да бъде поставена под контрол. И съвсем случайно през 1962 г. започна да се разразява огромна епидемия от рубеола. Всъщност тя започна в Европа, но се разпространи и в Съединените щати и в крайна сметка доведе до милиони случаи, включително хиляди случаи при бременни жени, а в резултат на това хиляди бебета се родиха с вродени аномалии или загинаха по време на бременността.
Така че клиничните данни вече бяха налице и ние започнахме работа по създаването на ваксина срещу рубеола. В продължение на няколко години постигнахме успех — в крайна сметка имахме нещо, което изглеждаше доста обещаващо.
След това, разбира се, преминахме към клинични проучвания и показахме, че ваксината може да създаде имунитет, особено при жените, но разбира се и при мъжете, срещу рубеола и по този начин да окаже влияние върху епидемията.
По това време имаше още два опита за разработване на ваксина срещу рубеола.
В крайна сметка и двата се провалиха. Но ваксината, която беше разработена в моята лаборатория, в крайна сметка започна да се използва в Съединените щати и доведе до контрол на рубеолата.
Всъщност към този момент рубеолата е ликвидирана в Западното полукълбо.
Разбира се, тя се разпространи в Европа, особено в Англия и Франция, а след това и в други страни. Рубеолата все още съществува в Азия и Африка.
Така че тя не е ликвидирана навсякъде. Но ваксината срещу рубеола се използва широко в Индия, както и в Япония и Китай. В други страни обаче употребата ѝ не е толкова широко разпространена.
Затова рубеолата продължава да съществува, особено в Африка, но все още има случаи и в Югоизточна Азия.
А как се случи ваксината срещу морбили, паротит и рубеола? Питам ви, защото знаете, че тази ваксина предизвика една от най-големите паники около ваксините в съвременната история.
Да. Тъй като ваксините срещу морбили, паротит и рубеола са живи вирусни ваксини, изглеждаше удобно те да бъдат комбинирани в една ваксина.
Това означаваше, че вместо три инжекции ще има една.. Обикновено се поставят две дози, главно за да има втора възможност, в случай че детето пропусне първата доза.
Но така или иначе се оказа, че комбинирането им не намалява ефективността на нито една от трите ваксини. А предимството от гледна точка на общественото здраве беше очевидно и така комбинираната ваксина стана стандартната практика.
Но дори и днес тези страхове все още са много силни. Затова искам да ви попитам още веднъж: причиняват ли ваксините аутизъм при децата?
Това е изследвано много подробно и отговорът е „не“. Искам да кажа, няма доказателства, че това е така.
Объркващото в случая е, че аутизмът като диагноза се среща все по-често, защото лекарите са по-добре запознати с него и затова диагнозата се поставя по-често.
Но няма проучвания — или, казано по друг начин, всички добре проведени проучвания, тоест тези, при които има контролна група — всички те показват, че няма връзка между ваксината и аутизма.
Но както казах, объркващото е, че броят на диагностицираните случаи на аутизъм се е увеличил.
Особено при по-леките форми.
С други думи, класическите случаи са били лесни за диагностициране, защото са били тежки.
Но сега лекарите поставят диагноза и при по-леки случаи и затова броят на диагнозите се е увеличил.
Но проучванията, сравняващи ваксинирани и неваксинирани хора, не са показали разлика.
Сега, трябва да уточним, че има контролирани и неконтролирани проучвания.
Под „контролирани проучвания“ имам предвид, че сравнявате ваксинирана популация с неваксинирана популация.
Ако нямате контролирано проучване, просто говорите празни приказки, просто... знаете, просто си измисляте нещата.
Така че тези проучвания не са показали разлика, свързана с ваксинацията.
Друга теория гласи, че ваксините претоварват организма на малкото бебе. Какво мислите?
Е, въпросът е, че в миналото малките детски организми са били претоварвани от самите заболявания.
Например морбили. Понякога хората казват: „Е, морбили е просто обрив. Какво толкова?“
Но фактът е, че морбили понякога причинява смърт при деца.
Но дори и това да оставим настрана, обществеността трябва да знае, че децата, които са преболедували обикновено морбили, могат по-късно в живота си — например три, четири или пет години след това — да развият заболяване на мозъка, причинено от персистирането на вируса на морбили.
Така че това не е безобидно заболяване. То може да има дълготрайни последици и затова предотвратяването на това заболяване е предимство за детето в дългосрочен план.
Да, разбира се. При повечето деца морбили отшумява и те се възстановяват. Но какво да кажем за тези, при които това не се случва?
Какви са другите рискове? Вие сте точният човек, който може да даде съвет на майките.
Добре. Да вземем заушка (паротит). Знаете, че заушката причинява подуване на околоушните слюнчени жлези.
Но освен това може да причини възпаление на тестисите. Така че може да доведе до безплодие при мъжете.
Това няма как да се знае, докато не пораснат, но въпреки това това може да бъде последица от заушката, наред с болезненото възпаление около лицето и гърлото.
А що се отнася до рубеолата, както току-що говорихме — ако една жена достигне зряла възраст без изграден имунитет и се зарази по време на бременността, това може да има ужасни последици за нероденото дете.
Така че нещото, което понякога хората не разбират, е смисълът на превенцията. С други думи, това се превръща в проблем, защото ако хората не виждат дадено заболяване, си казват: „Е, защо да се тревожим за него?“
И така, в моето поколение, включително когато аз бях дете, родителите ми не е трябвало да бъдат убеждавани да ваксинират децата си, защото са виждали други деца да умират или да се разболяват тежко. И аз самият прекарах тежко няколко инфекциозни заболявания, когато бях дете.
Но сега родителите не виждат това и затова не се тревожат.
И аз вярвам, че децата трябва да бъдат обучавани за ваксините още в началното училище, защото тогава са отворени към информацията и тогава са най-интелигентни. Когато пораснат и станат възрастни, стават глупави.
Така че мисля, че за ваксините трябва да се говори още в началното училище.
Кой печели и какво печелят хората от антиваксърските идеи?
Е, това е добър въпрос.
Знаете ли, мисля, че понякога хората обичат да възприемат странни идеи, защото им доставя удоволствие да бъдат различни. И така това ги кара да се чувстват добре, защото са различни от останалите хора.
Освен това живеем във време, което ни поставя пред проблем, с какъвто никога преди не сме се сблъсквали. А именно — разпространяването както на лъжи, така и на истина.
С други думи, ако влезете онлайн, можете да намерите всичко, което пожелаете. Каквото и убеждение да имате, можете да намерите потвърждение за него онлайн.
Преди години това не беше така.
Така че сме изправени пред проблема с разпространението както на лъжи, така и на истина. А как да се справим с това? Иска ми се да имах отговор.
Хората имат големи надежди за иРНК ваксините. Това е много различна технология. Какво мислите за тази ера на РНК?
Тук трябва да бъда малко по-технически. Технологията с информационна РНК (иРНК) е изключително важно откритие, защото позволява бързо разработване на ваксини, каквото се случва например в Африка във връзка с епидемиите от вируса Ебола.
Но това е само един от начините за разработване на ваксини. Съществуват и други подходи.
Предимството на иРНК, както казах, е, че ваксините могат да бъдат разработени бързо и че предизвикват много добър имунен отговор, що се отнася до образуването на антитела.
Тук трябва да навляза малко повече в техническите подробности, защото една от слабостите на иРНК технологията е, че тя не е особено добра при предизвикването на клетъчен имунен отговор.
Така че тя е чудесна за бързи резултати и за създаване на имунитет срещу заболявания, при които антителата са от особено значение.
Тя не е най-добрата технология за заболявания, при които клетъчният имунен отговор е важен.
Така че въпросът е, че това е само един от инструментите, с които разполагаме за разработване на ваксини.
Съществуват и други инструменти. Това, което правят учените, е да се опитват да разработват ваксини, използвайки различни технологии, а след това да определят кои от тях са най-подходящи с оглед на епидемиологията на конкретното заболяване.
Така че като учен аз съм за използването на всички налични технологии, след което да се определи кои от тях са най-добри и при какви обстоятелства.
Например, ако искате бърза реакция, иРНК ваксината е чудесен вариант.
Ако се опитвате да изкорените дадено заболяване, има други технологии, които са по-подходящи.
Така че... зависи.
ВЪПРОС 9: И затова иРНК беше добро решение за пандемията от COVID-19?
Е, беше добро решение, защото ваксината беше разработена бързо и свърши добра работа за ограничаване на тежестта на епидемията.
Тя обаче не е изкоренила вируса. Но като цяло хората, които са получили ваксини срещу COVID-19, не се разболяват толкова тежко, колкото биха се разболели, ако не бяха ваксинирани.
Така че тя свърши чудесна работа за намаляване на смъртността от заболяването, особено при възрастните хора, при които заболяването протича най-тежко.
Но тя никога няма да изкорени COVID-19, защото тази технология не е предназначена да изкоренява заболявания.
Тя предпазва от тежко протичане на заболяването.
Вие познавате вирусите много добре. Какво мислите за COVID-19?
Е, мисля, че той ще продължи да бъде част от живота ни.
Той ще продължи да се променя, защото, ако си вирус, не искаш да убиваш хората. Ако си вирус, това, което искаш, е да се разпространяваш от един човек на друг.
Така че за теб е от полза да станеш по-малко вирулентен, но по-добре да се разпространяваш.
Каква ще бъде следващата епидемия или пандемия? Какво мислите?
О, това е трудно.
Знаете ли, наистина е трудно да се предвиди, защото вирусите мутират, променят се.
Така че... нека се върнем назад в историята.
Черната чума — Йерсиния пестис(Yersinia pestis), бактерията, която причинява Черната чума — съществува от хиляди години.
Около 1300 г. сл. Хр. се случва нещо. Не знаем точно какво, но вероятно е настъпила някаква мутация, която е направила този микроорганизъм по-лесен за разпространение.
И така тя се разпространява в Европа от Азия и, както знаете, причинява милиони смъртни случаи.
След това до известна степен сама отслабва, защото, както казах, за микроорганизма няма никаква полза да убие всички, тъй като тогава той няма как да се разпространява.
Така че и днес все още имаме случаи на чума. Все още има заразени животни, но вече не наблюдаваме епидемиите, които е имало в миналото.
Сега, възможно ли е да настъпи друга мутация? Да, разбира се. Възможно е.
Но поне днес съществува ваксини срещу чумата.
Така че вероятно не би било толкова тежко, колкото е било през 1300 г.
Мислите ли, че промените в климата, например, ще доведат до появата на нови бактерии и ще станат ли вирусите по-агресивни и по-тежки? Какво мислите?
Да. Да, мисля, че това е напълно основателно опасение.
Сега, в Съединените щати, поради глобалното затопляне, наблюдаваме увеличаване на заболяванията и разпространението им от юг на север.
Така че инфекции, които преди са се срещали само на юг, сега се разпространяват и на север.
И когато съпругата ми излиза да работи в градината, аз ѝ казвам да бъде много внимателна, когато взема или маха кърлежи, защото те пренасят различни зарази и затова тя трябва да бъде много внимателна.
Какво мислите — какъв ще бъде следващият пробив в медицината?
Е, следващият пробив...
Ами, мисля, че няма никакво съмнение, че ваксините срещу рака ще се превърнат във важна област.
Защото при рака се развиват абнормни протеини.
И ако можем да създадем имунитет срещу тях, може би ще можем да контролираме раковите заболявания. Както може би сте чели, едва сега започваме да разполагаме с ваксини срещу рака.
Така че това определено е област, която ще се развива все повече.
А колко голям е проблемът с антибиотичната резистентност? Мислите ли, че можем да стигнем до момента от миналото, когато болниците е трябвало да бъдат изгаряни, защото не сме могли да се справим с вътреболничните инфекции, например?
Е, искате от мен да предскажа бъдещето, а това винаги е много трудно. Но доколкото употребата на антибиотици вече е повсеместна по света, лесно можем да предвидим, че бактериалната резистентност ще се разпространява.
И затова очевидно се нуждаем от нови антибиотици, но също така и от ваксини срещу бактерии, така че да не се налага да използваме антибиотици.
Това би било малко преувеличено, но... да можем да предотвратим размножаването на бактериите още от самото начало, вместо да чакаме те да се размножат и след това да ги лекуваме.
Така че, знаете ли, това става много, много сложно.
Но нека видим...
Когато бях млад лекар, деца умираха от бактериална инфекция, наречена Haemophilus influenzae (Хемофилус инфлуенце).
Беше ужасно да виждаш това.
Сега, поне в Съединените щати, вече не наблюдаваме това заболяване заради всеобщата ваксинация.
Възможно ли е този микроорганизъм да стане резистентен?
Предполагам, че е възможно. Но тогава вероятно бихме могли да променим ваксината, за да се адаптира към тази разлика.
Но, знаете ли, предсказването на бъдещето наистина е много, много трудно.
Поне сега разполагаме с инструменти, които нямахме, когато бях млад лекар.
Имате ли житейска мъдрост?
Е, мисля, че когато човек погледне историята на развитието на биологичните видове, трябва да осъзнае, че хората са еволюирали, бактериите са еволюирали и този процес ще продължи.
Не можем просто да кажем: „Е, ние сме добре, няма проблеми.“
Защото в бъдеще ще има проблеми.
Просто трябва да сме подготвени за тях, да ги очакваме и да сме готови да ги посрещнем с инструментите, с които разполагаме, както и с инструментите, които ще имаме в бъдеще.
Искам да кажа, че това според мен е важна концепция, която хората трябва да разберат — биологията винаги се развива.
Ние сме еволюирали и ще продължим да еволюираме. Другите организми също еволюират и ще продължат да еволюират.
Така че не можем просто да седнем и да кажем: „Всичко е наред.“
Винаги трябва да сме готови за едно несигурно бъдеще.
А имате ли някакъв съвет към младите хора, които искат да станат учени?
Да, разбира се.
И съветът ми е да се погрижат да получат добро образование по основите на биологията, химията и физиката.
Има и нещо друго — винаги има нови нужди.
Така че те не трябва да си мислят, че науката е приключила и няма какво повече да се прави.
Винаги има още какво да се направи.
И едно от хубавите неща на науката е, че тя те учи, първо, да бъдеш смирен — да осъзнаваш, че не знаеш всичко.
И второ, че винаги има интересни проблеми за решаване.
Така че никога не оставате без работа.
И тя е интелектуално стимулираща, защото трябва да мислите не веднъж, а два, три и дори повече пъти, за да разрешите нещо, което все още не е известно.
А върху какви идеи, теми или проблеми работите в момента?
Аз съм възрастен човек.
Така че вече не съм особено активен.
Но един от микроорганизмите, които ме интересуват от много години и който все още остава нерешен проблем, е вирусът, наречен цитомегаловирус.
Той причинява вродени аномалии при бебетата, а също така може да причини много тежко заболяване при хора, чиято имунна система е потисната по други причини.
И това все още е активна област на научни изследвания.
Тя обаче е сложна, защото имунологията е по-сложна в сравнение с тази при много други заболявания.
Така че това е пример за сложен проблем, който все още трябва да бъде решен.
Защото сме решили простите проблеми, а сега пред нас стоят по-сложните и все още има много знания, които трябва да придобием.
Това наистина е впечатляващо — че имате енергията и ентусиазма да продължавате да се занимавате с това.
Е, защо не?
Благодаря ви!
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
