Наричат я „лудата дама с информационната РНК“. Благодарение на нея се създадоха РНК ваксините срещу COVID-19.
Проф. Карико е унгарска биохимичка, бивш старши вицепрезидент на BioNTech и носител на Нобелова награда.
В историята на ваксините, тази срещу заушка държеше първенството за най-бързо одобрена ваксина през 20-ти век. Нужни бяха едва 4 години. Пандемията от ковид обаче преобърна и тази история.
Първите ваксини срещу новия коронавирус получават разрешение за употреба за по-малко от година. Рекордът беше счупен, а светът научи за Каталин Карико.
Тя е ученият биохимик, която не губи надежда, че някой ден РНК терапиите и ваксините ще бъдат от полза на хората.
Защото иРНК съществува временно, за да достави послание. И когато върху нея се запишат конкретни указания, имунната ни система по-бързо се справи с дадена инфекция.
И тази вяра в РНК ваксините крепи проф. Карико десетилетия преди Ковид пандемията да уязви света и въпреки отказите от финансиране, недоверие към работата й, уволнение и съпротива от академичната общност.
Проф. Карико получава и Нобел, била е за кратко и вицепрезидент на BioNTech, която разработи една от РНК ваксините срещу коронавируса. Но се разделят, когато компанията преживява финансовия си върха.
След пика и огромните печалби сега сякаш настъпи т.нар. „COVID махмурлук“. Редица специалисти използват този термин, за да опишат спада при тези фармацевтични компании, които затварят офиси и съкращават служители, защото интересът вече не е същият. Какво мислите?
Каталин Карико: Аз не виждам нещата по този начин. Виждам, че информационната РНК е изключително полезен инструмент. В момента по света се провеждат повече от 200 клинични изпитвания с участието на хора, в които се използва информационната РНК.
Около половината от тях са насочени към разработването на ваксини срещу вирусни инфекции, както и за предотвратяване на бактериални инфекции или паразитни заболявания, като например малария. Другата половина е свързана с други приложения – например противоракови ваксини, информационната РНК, кодираща антитела за различни терапии, или кодираща терапевтични белтъци, които организмът на пациента не произвежда в достатъчни количества. Най-новото приложение е in vivo за лечение на автоимунни заболявания чрез генериране на CAR-T клетки (кар ти клетки).
Така че приложенията на тази технология стават все повече и повече.
Успя ли пандемията от COVID-19 да промени представата за mRNA? Какво мислите? Имаше много спекулации – че ни поставят микрочипове, че не са проведени достатъчно изследвания и т.н.
Както вече споменах, пандемията започна през 2020 г., но още десет, дори двадесет години преди това вече се работеше върху тази технология. Още през 2000 г. съществуваха компании, занимаващи се с mRNA, но хората просто не знаеха за тях. Не знаеха и че науката напредва, че се провеждат клинични изпитвания.
Все още остава открит въпросът за произхода на този вирус. Какво мислите? Според Вас вирусът е с естествен произход или е създаден в лаборатория, както твърдят някои теории?
В живота си следвам философията на стоицизма. Старая се да се съсредоточавам върху нещата, които мога да разбера и върху които мога да повлияя.
Не знам каква е истината по този въпрос. Не знам и нямам време да го разследвам, да се задълбочавам и да изучавам всички подробности. Затова за мен не е толкова важно да знам отговора. Това вече се е случило. Има други хора, които ще се занимават с този въпрос и ще го разследват, но това не е моята работа.
Просто не разполагам с всички необходими знания по тази тема.
Представяли ли сте си някога, че ще спечелите Нобелова награда?
Не, никога. Никога.
Знаете ли, Виктория, майка ми, все ми казваше: „Кати, следващата седмица ще обявят кой ще получи Нобеловата награда“, по това време аз всъщност бях отстранена от университета и започнах да работя в биотехнологична компания.
Тя ми каза: „Знаеш ли, може да кажат твоето име.“
Аз отговорих: „Това би било голяма изненада.“
А тя каза: „Да, но ти работиш толкова усилено.“
Аз и казвах: „Да, но всички учени работят усилено.“
Така че тя наистина си мислеше, че може би ще кажат моето име.
И след това... обадиха ви се?
Тя не доживя, за да види това, но да... просто е невероятно.
Много хора казват, Виктория: „За всички учени това е тяхната цел.“
Но не трябва целта ви да бъде да получите някаква награда, защото това зависи от други хора. Според стоическата философия трябва да се съсредоточите върху нещата, които можете да направите и върху които можете да окажете влияние.
Тези награди дойдоха много по-късно в живота ми. Когато започнаха да ми дават всички тези награди, си казах: „Добре. Те са избрали някого и са решили: „Кого да наградим? Кати? Добре, ще дадем наградата на Кати.“ И ето го медала.
Всеки път, когато мислех за учените, аз си спомнях, че в продължение на около 40 години нямах никакви награди и никакво признание.
Затова, когато давам интервю или говоря публично, благодаря от името на всички онези други учени, които някога, както и аз, не са били признати, но въпреки това са останали ентусиазирани и са продължили да работят.
Цялото интервю можете да гледате тук:
Свързана новина
