„Ако вземем корабче от Русе и отидем до Виена, това ще бъде преминаване на сухопътна граница. Приемането на България по вода в Шенген засяга само морските граници. При полетите няма да има паспортен контрол – самолетите ще кацат на онези части от летищата, които са шенгенски. Човек отново ще трябва да носи личната си карта, за да се качи в самолета“.

Това коментира в „Тази сутрин“ Ивайло Калфин, бивш министър на външните работи и настоящ изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд.

„Да станеш част от Шенген означава да вземаш решения. Сега Кипър се подготвя за членство. Въпросът е дали България ще има глас, когато Кипър се приема в Шенген. Ще издаваме ли шенгенски визи? Ще имаме ли пълен достъп до визовата информационна система и шенгенската информационна система, които са свързани с полицейското сътрудничество. Доколкото разбрах от частни канали – да. Не мога да разбера защо правителството не го обяснява“, посочи Калфин.

Според него забавянето ни с 12 години е прецедент, докато влизането на етапи се е случвало и друг път.

„България и Румъния бяха задържани много дълго време – нещо, което не се случи с Хърватия. Самата Австрия някога влезе на части. През 1985 г. е договорено да се махнат границите, а чак 10 години по-късно – през 1995 г. само седем държави подписват междуправителствено споразумение. Сега вече е част от европейското право“, посочи още той.

„За да стане България пълноправен член на Шенген – да се отвори сухопътната граница, в която се включва и речната, трябва отново да има единодушие на всички страни членки. Ако ние действително сме станали част от шенгенската общност, то тогава ще имаме доста по-силни инструменти да настояваме за това“, коментира Ивайло Калфин.

В качеството си и на бивш социален министър той коментира пенсионната система.

„Преодоляването на неравенствата у нас не може да се свързва само с номиналната сума за изплащането на пенсиите от НОИ. В самите пенсии има много неравенства и несправедливости, които се случиха заради увеличаването само на част от тях - през последните години това на минималните пенсии. Най-ощетени в момента са хората, които дълги години са си плащали по-високи осигуровки, а тяхната пенсия е близка до минималната“, посочи Калфин.

Според него увеличаването на пенсиите трябва да е пропорционално за всички и да се отчита и приноса към системата.

"Чувам, че министърът на здравеопазването иска служителите в Бърза помощ да станат с първа категория труд, а според мен е доста по-добре да им създаде условия за работа и добро заплащане, вместо да ги пенсионира на 50 години", на мнение е Ивайло Калфин.