Преди дни евродепутатът Андрей Ковачев призова депутатите от ГЕРБ-СДС да предложат проект за решение за премахване на всички комунистически паметници и символи, останали из територията на цялата страна, както и преименуването на улици и градове, носещи имената на комунистически дейци в Народното събрание.
Димитровград е един от най-големите строителни обекти на социалистическа България, в чиито градеж с доброволен труд през 1947 г. са се включили близо 50 000 бригадири. Логично за времето си, новият град носи името на тогавашния първи в държавата - Георги Димитров.
С постановление на Министерския съвет в землището на селата Раковски, Марийно и Черноконево се създава първия социалистически град. В изграждането му се включва и бригадира Мария Тотева.
„Тук бяха поляни, това бяха зеленчуковите градини на село Раковски, имаше много ентусиазъм“, казва тя.
Именно младежкият ентусиазъм на бригадирите, според историците, днес ражда и името на новия град.
„Провежда се голям митинг, на който се скандира "Димитров! Димитров!". Така е останало в историята, че всъщност това е и неофициалното кръщение на Димитровград“, разказва Николина Умурска, уредник в Историческия музей на Димитровград.
45 г. градът на Георги Димитров живее в мир с името си, но с падането на социализма започва и дебатът за преименуването му.
„През годините името неведнъж е било обект на спорове и интерпретации. През 90-те се подема първата кампания“, добавя тя.
В града стартира подписка в защита на името, а за да скъса оковите със старата власт, Общинският съвет решава да премахне паметникът на Георги Димитров от центъра на града.
Дебатът за името на Димитровград приключва с демонтажа на паметника на Георги Димитров. Днес никой в града не се срамува от името му, нито че е рожба на социализма.
„Не мисля, че само защото името ни е свързано с тоталитарната история на държавата ни, трябва да го отричаме. Все пак това е част от нашето минало“, казва Веселина Карчева, жител на града.
В града на Пеньо Пенев, днес площад "Поезия", се простира под прозорците на апартамент, събрал вещите от социализма. И двете епохи, макар несъвместими, живеят в мир, а историята на името на града си остава в музея.
