Историческите първи стъпки на тандемът Армстронг – Олдрин по повърхността на Луната през 1969 г., имат своята интересна предистория.

Всичко започва осем години по-рано – на дата 25 май 1961 година. Тогавашният президент Джон Кенеди обявява пред Конгреса във Вашингтон, че през идното десетилетие американец ще стъпи на Луната.

"Искаме да отидем на Луната, не защото е лесно, а защото е трудно", казва по-късно Кенеди.

По това време бушува Студената война и Съветският съюз е много по-напреднал в сектора на космическите полети. Самочувствието на американците е уязвено. Ето защо мисията до Луната е цел номер едно. От 1961 г. до стъпването на Луната 400 000 души в цялата страна работят по осъществяването на мечтата на Кенеди.

Тези осем години са изпълнени с редица преломни събития. През август 1963 г. Мартин Лутър Кинг произнася във Вашингтон прочутата си реч: "Имам една мечта", а двигателят на космическите полети – харизматичният президент Джон Кенеди става жертва на атентат през ноември същата година.

Мечтата обаче остава жива, НАСА с неуморен темп продължава да развива програмата „Аполо“ и така до момента, в който половин милиард души на Земята виждат как един човек в бял скафандър стъпва на лунната повърхност и прави онази "малка крачка за човека - и голям скок за човечеството".

Едно трудно и почти невъзможно изкачване на Еверест

На днешната дата си спомняме и за изкачването на Еверест от двама души, за които това изглеждало почти невъзможно. Американският хирург Шерман Бул (64 г.) става най-възрастният човек изкачил световният първенец, а заедно с него е 32-годишният Ерих Вайхенмайер, който пък става първият сляп човек, покорил височината от 8848 метра.

Постижението е още по-значимо заради факта, че Шерман прави поредица от неуспешни опити през 1992, 1995, 1998, 2000 г., за да се превърне в хималайски ветеран в началото на новия век. Освен това има в колекцията си изкачвания на най-високите върхове на всички континенти, както и участие в ултрамаратони в далечни земи.

Не по-малко респектиращ е подвигът на Вайхенмайер, който губи зрението си на 4-годишна възраст, но всъщност става физически по-активен след нещастието – започва да тренира борба и скално катерене. Животът на авантюрист го праща в Аризонския алпинистки клуб, хобито го увлича и през 1995 г. той достигa връх Денали, най-високия връх в Северна Америка.