Казват, че нищо не се е случило реално, докато не е показано на телевизионния екран. Днешната дата се запечатва в киноисторията с първата телевизионно излъчена церемония по връчване на американските филмови награди „Оскар“.
Годината е 1953 година, а 25-ата церемония за първи път се провежда на две локации – едновременно в Лос Анджелис и Ню Йорк. Досущ като сегашната. Само без пандемията, онлайн формата и Мария Бакалова.
Първото екранно събитие с Холивудски блясък е белязано и от спорни моменти – големият победител е филмът „Най-великото шоу на Земята“. Победата обаче е пирова. Кино произведението е тотално смазано от критиката, която го нарича една от най-лошите ленти, печелила Оскар в историята на наградите...
При рекордьорите с най-много отличия първото място си поделят три ленти. „Бен-Хур“ (1959 г.), „Титаник“ (1997 г.) и „Властелинът на пръстените“ (2003 г.) с по 11 награди Оскар. В индивидуалните класации пък изпъква добрият стар Джак Никълсън, който е предлаган за наградата цели 12 пъти, от които я е печелил общо три – по една във всяко едно от последните три десетилетия.
Европейски парламент – първо заседание Страсбург
Първи звънец за една важна европейска институция. На днешната дата през 1958 г. в Страсбург се открива първото заседание на Европейския парламент. Той е законодателният орган на ЕС, и своеобразното сърце на демокрацията в Европейския съюз, като представлява близо 500 милиона души.
Парламентът има три места на работа – Страсбург (официално седалище), Брюксел и Люксембург, а общо разполага с 29 сгради в трите локации. Неговата главна роля, като движеща политическа сила, е създаването на различни инициативи и приемането на законите на ЕС въз основа на предложения на Европейската комисия.
Членовете на Европейския парламент се избират чрез преки избори на всеки 5 години. Парламентът се състои от 705 депутати от втория по големина демократичен електорат в света след индийския и е най-големият международен електорат в света.
През годините многократно е повдиган въпросът с големите разходи, които данъкоплатците правят, за да поддържат непрекъснатите пътувания на евродепутатите между Брюксел и Страсбург, които наричат дори шеговито френското си седалище СТРЕСБУРГ.
