Българите направиха своя политически на 4 април – три от шестте партии в 45-ото Народно събрание са нови. Старите партии, управляващи и опозиция, претърпяха срив с близо 800 000 гласа или около една четвърт от всички гласували.
На този фон беше отворена голямата тема за кардинална промяна на основния закон, която е възможна със свикването на ВНС. Темата коментираха проф. Радослав Гайдарски – участник в 7-ото Велико народно събрание и бивш министър на здравеопазването, и проф. Михаил Неделчев – литературен теоретик и историк, но също и участник в 7-ото ВНС.
Според тях сегашният момент категорично не налага свикване на ВНС.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Имаме да решаваме такива тежки проблеми в икономиката, здравеопазването и социалната политика, че ако се забъркаме с ВНС, това ще бъде голяма грешка за нас и за целия народ“, каза Гайдарски в „Тази сутрин“, а Неделчев се съгласи с него.
„Самото свикване на ВНС е много дълга процедура, която ще отнеме няколко месеца, в които ще се буксува“, каза Неделчев.
„Настоящата Конституция не е правена от случайни хора. Тя може да не е завършена в пълния си вид, може да има нещо, което да се коригира с две трети от избирателите на обикновено НС или с три четвърти, които да коригират част от законите“, допълни Гайдарски.
Според Неделчев основният проблем е недостатъчното дефиниране на функциите и правомощията на главния прокурор.
„С едно изречение му се дават огромни права, без да се осъществяват контролни функции“, каза той.
Исторически моменти
Последното ВНС от 90/91 година преминава в напрегната обстановка на фона на стачки и студентски протести, непосредствено след падането на комунистическия режим.
В София е построен Град на истината – 39 депутати напускат парламента с декларация, в която настояват за саморазпускане на ВНС и избори. Въпреки протеста им и гладната стачка, през юли 1991 г. е приета Конституцията на България.
Проведеното 7-о ВНС задава важни промени, свързани с многопартийната политическа система, разделението на властите, както и създаването на институцията „президент“.
При обикновено Народно събрание броят на депутатите е 240, а при ВНС те са 400. В първия случай НС има законодателна власт и парламентарен контрол, докато във втория – трябва да се приеме нова Конституция.
