Българите направиха своя политически на 4 април – три от шестте партии в 45-ото Народно събрание са нови. Старите партии, управляващи и опозиция, претърпяха срив с близо 800 000 гласа или около една четвърт от всички гласували.

На този фон беше отворена голямата тема за кардинална промяна на основния закон, която е възможна със свикването на ВНС. Темата коментираха проф. Радослав Гайдарски – участник в 7-ото Велико народно събрание и бивш министър на здравеопазването, и проф. Михаил Неделчев – литературен теоретик и историк, но също и участник в 7-ото ВНС.

Според тях сегашният момент категорично не налага свикване на ВНС.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„Имаме да решаваме такива тежки проблеми в икономиката, здравеопазването и социалната политика, че ако се забъркаме с ВНС, това ще бъде голяма грешка за нас и за целия народ“, каза Гайдарски в „Тази сутрин“, а Неделчев се съгласи с него.

„Самото свикване на ВНС е много дълга процедура, която ще отнеме няколко месеца, в които ще се буксува“, каза Неделчев.

„Настоящата Конституция не е правена от случайни хора. Тя може да не е завършена в пълния си вид, може да има нещо, което да се коригира с две трети от избирателите на обикновено НС или с три четвърти, които да коригират част от законите“, допълни Гайдарски.

Според Неделчев основният проблем е недостатъчното дефиниране на функциите и правомощията на главния прокурор.

„С едно изречение му се дават огромни права, без да се осъществяват контролни функции“, каза той.

Исторически моменти

Последното ВНС от 90/91 година преминава в напрегната обстановка на фона на стачки и студентски протести, непосредствено след падането на комунистическия режим.

В София е построен Град на истината – 39 депутати напускат парламента с декларация, в която настояват за саморазпускане на ВНС и избори. Въпреки протеста им и гладната стачка, през юли 1991 г. е приета Конституцията на България.

Проведеното 7-о ВНС задава важни промени, свързани с многопартийната политическа система, разделението на властите, както и създаването на институцията „президент“.

При обикновено Народно събрание броят на депутатите е 240, а при ВНС те са 400. В първия случай НС има законодателна власт и парламентарен контрол, докато във втория – трябва да се приеме нова Конституция.