25 години след атентатите от 11 септември 2001 г. светът си спомня за едно от най-мрачните събития в съвременната история. На тази дата Съединените щати бяха разтърсени от безпрецедентна терористична атака, при която загинаха близо 3000 души. Само за часове усещането за сигурност в една от най-могъщите държави в света се промени завинаги, а последиците от атаките пренаредиха отношенията и политиките в целия свят.
За преживяното на американска земя на 11 септември 2001 г. разказа проф. Христофор Караджов – журналист и преподавател по журналистика в Калифорнийския щатски университет. Той живее в Съединените щати от 1996 г. и по време на атентатите е бил млад преподавател в Сиракуза, щата Ню Йорк.
„Помня го, сякаш беше вчера. Бях в първите ми буквално седмици като млад професор в Сиракуза, Ню Йорк, което е на около четири часа от Ню Йорк. Тръгвах на работа, на лекции. Малкият ми син беше на три години, щях да го водя на детска градина“, разказа Караджов.
Тогава нещо го подтикнало да включи телевизора и да пусне CNN. Това се случило само няколко минути след като първият самолет се врязал в една от кулите на Световния търговски център.
„Буквално няколко минути след като първият самолет се беше забил в една от кулите. Мисля, че беше в 8:46 сутринта. Те спекулираха, че някакъв самолет се е заблудил и се е блъснал, понеже е имало такива прецеденти по време на Втората световна война – самолети, ударили се в Empire State Building“, спомни си той.
Първоначално никой не предполагал мащаба на случващото се. Всичко се променило в момента, в който вторият самолет се врязал в Южната кула, докато събитието се предавало на живо.
„Както върви това и на живо вторият самолет пред нас се забива във втората сграда. И това вече промени всичко. Защото един самолет може да е навигационна грешка, може да е някой луд, може да е всичко. Два самолета вече си беше война. Беше акт на тероризъм, незапомнен в човешката история“, каза Караджов.
След това започнала да постъпва информация и за третия самолет, който се врязал в Пентагона, както и за четвъртия – полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“, който се разбил край Шанксвил, Пенсилвания. По-късно станало ясно, че пътниците са се опитали да се противопоставят на похитителите.
„Беше ден, в който просто, както пуснах телевизора, така останах пред него цял ден. Шок, несигурност, не знаеш какво се случва“, разказа преподавателят.
В района, в който живеел в Сиракуза, имало военна база и военно летище. Няколко часа след началото на атаките оттам излетели самолети, които започнали да патрулират.
„Чуваше се техният шум. Беше ден, в който всички бяха страшно уплашени“, спомни си Караджов.
Журналистиката след 11 септември
Според проф. Караджов последвалите дни и седмици са дали пример за едни от най-силните образци на журналистика в Съединените щати. Големи медии като „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Пост“ започнали мащабни разследвания, опитвайки се да установят какво точно се е случило, кои са 19-те терористи и какви са причините за атаките.
Медиите разказвали и историите на близо 3000 души, които загубили живота си.
„Започнаха да разследват какво се е случило, да разказват историите на тези почти 3000 души, които загинаха, и да анализират какви са причините, кои са тези 19 терористи и какво следва нататък“, обясни той.
Америка се обедини, но цената беше висока
След атентатите американското общество за кратко се обедини около общото усещане за заплаха и необходимостта от реакция.
„Веднага след атентата Америка сякаш много бързо се обедини, много силно. Подкрепата за президента Буш тогава беше около 90%. Почти 90%. Абсолютно немислимо“, каза Караджов.
Доверието към службите за сигурност също се увеличило значително. Страхът от нови терористични атаки довел до началото на т.нар. „война срещу терора“.
Караджов обаче определя самия термин като проблематичен, тъй като тероризмът е метод, а не държава, срещу която може да бъде водена традиционна война.
В същото време мерките за сигурност станали много по-строги. Засилило се наблюдението над гражданите, а държавните структури получили много по-голям достъп до личния живот.
„Навлизането на държавата, на нейните апарати за сигурност в личния живот стана необратимо. Това следене, това повишаване на сигурността, на което всички след това станахме свидетели – дори на всяко летище вече се свалят обувки, не се вкарват течности и така нататък. Това е необратимо. Това е нещо, което не може да бъде извадено. Лицевото разпознаване също“, посочи той.
По думите му засилените мерки за сигурност все пак са дали резултат, тъй като след 11 септември Съединените щати не са преживели терористичен акт с мащаба на атаките от 2001 г.
Напрежението между религиите
След атентатите се появили опасения от засилване на напрежението между мюсюлманите и останалата част от американското общество.
Според Караджов една от важните позиции на президента Джордж Буш след атаките е била именно разграничаването между исляма като религия и екстремистите, които извършват терористични нападения.
„Една от заслугите на президента Буш тогава, с неговите добри и лоши страни, беше, че той много ясно подчертаваше, че ислямът не е враг на Америка, а терористите, екстремистите. Той много ясно казваше, че няма причина Америка да води война със самия ислям. Има конкретни хора, конкретни извършители, конкретни екстремисти“, заяви Караджов.
Афганистан и Ирак – две скъпи войни
След 11 септември Съединените щати се включиха във военни операции в Афганистан и Ирак. Според Караджов обаче и двете войни се оказали изключително скъпи и в крайна сметка донесли сериозни негативни последици.
Войната в Афганистан продължи близо 20 години и се превърна в най-дългата война в историята на Съединените щати. Тя приключи с изтеглянето на американските сили през 2021 г. и завръщането на талибаните на власт.
„Америка обаче се набърка в две много скъпи и в крайна сметка много безплодни и даже вредни войни. Тази в Афганистан, която продължи 20 години, най-дългата война на Съединените щати, завърши абсолютно безславно с изтеглянето през 2021 г. и с връщането на талибаните“, каза той.
Войната в Ирак също довела до огромен брой жертви, нестабилност в региона, бежански вълни и появата на нови терористични организации, сред които „Ислямска държава“.
Според Караджов един от основните резултати от тези операции е ликвидирането на Осама бин Ладен, но той поставя под въпрос необходимостта това да бъде постигнато на цената на огромните разходи.
„Единственият голям успех от тези операции беше убийството на Осама бин Ладен, което мисля, че можеше да бъде постигнато и не с цената на тези 8 трилиона долара, похарчени за всичко това“, коментира той.
Свързана новина
За младото поколение 11 септември вече е история
25 години след атентатите се променя и начинът, по който младите американци възприемат събитията.
По думите на Караджов днешните му студенти са на възраст 20–22 години и за голяма част от тях 11 септември е събитие, което не са преживели лично.
„Моите студенти сега дори не са били родени. Аз преподавам на 20-, 21-, 22-годишни младежи, които са прекрасни хора, но за тях това е нещо, за което те научават от книгите, от YouTube, може би даже вече не толкова от книгите“, разказа той.
За самия Караджов обаче 11 септември остава събитие, което разделя историята на „преди“ и „след“.
В кабинета си в университета той пази голям плакат със заглавията на водещи американски вестници от времето на атентатите.
„За мен това е водоразделно събитие. Няма по-голямо събитие. Има две големи събития – падането на Берлинската стена и атентатите на 11 септември. Събитие, което и историята ще помни“, каза проф. Христофор Караджов.
Днес в Съединените щати и на различни места по света се провеждат възпоменателни прояви в памет на жертвите на терористичните атаки от 11 септември 2001 г.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
