Kой е Димитър Радев, който е начело на Централната банка от 8 години. Димитър Радев влезе в БНБ като управител през лятото на 2015 година. Още в деня на клетвата му се наложи да говори за заплатата си, след като беше разпространена информацията, че предшественикът му е получавал около 40 хиляди месечно.
За да оглави БНБ Димитър Радев напусна пост в Международния валутен фонд. След себе си остави Националния план за въвеждане на еврото у нас от 2024 година. Мандата му ще бъде запомнен и със Стрес теста на български банки, проведен от Европейската централна банка.
Вероятно като най-сложната година сред 7-те в които управлява БНБ може да се определи 2019- заради тежките последици от COVID-19 кризата за българската икономика и банковата ваканция при кредитите.
Две години по-късно българските трезори се оказаха пряко засегнати при това от чужд закон - глобалният закон Магнитски. Димитър Радев е категоричен, че страната ни трябва да изработи собствен закон, който да отразява аспектите на различните санкционни режими. Такъв и до момента няма.
Въпреки трудните времена, мандатът на Димитър Радев може да се определи като спокоен, смятат експертите.
„Хубаво е мандатът на председателя на Централната банка да бъде дълъг и спокоен, защото ролята му е да контролира основата на всяка икономическа система - парите. Дългият период не е изключение или нещо, което да ни притеснява“, каза икономистът Стоян Панчев.
По думите по-сериозна критика била, че не се провел дебат по неговото избиране.
„Процесът по влизането ни в еврозоната се води от шефа на БНБ и финансовия министър. В самата банка управителният съвет е този, който взима решенията. Затова е важно кои ще бъдат подуправители“, каза икономистът Петър Ганев
„Противоречията между Асен Василев и Димитър Радев идваха от политическата нестабилност. Сега вече ще намерят общ език“, посочи той.
По думите му не сме далеч от влизането в еврозоната, 2025 година е постижимо.
„В крайна сметка се взе решените да се запази стабилността и да има приемственост. Всяка една номинация за подуправителите е и политически обоснована. Това са добри кандидатури, които ще имат важна задача в процеса за приемане на еврото“, посочи икономистът доц. Едуард Маринов.
По думите му не е хубаво еврото и лева да съществуват паралелно като разплащателно средство. Според него няма да има голямо значение за потребителите.
„В момента, в който станем ефективен член на еврозоната, всички разплащания ще се извършват в евро. Има кратък срок, в който трябва да се изчерпи паричната маса от левове – три месеца. В рамките на тези три месеца ще може да плащаме и в двете валути. Идеята е да оползотворим използването на общата валута. Най-голямата ползва ще е, че ще сме в общия пазар“, заяви икономистът.
Повече гледайте във видеото.
