България трябва да бъде приета в Шенген – това смята посланикът на Федерална република Германия Ирене Мария Планк. „Приятелите на България се надяват политическите сили да се споразумеят за правителство, за да могат да се изпълнят необходимите реформи“, каза тя в интервю пред Кристина Баксанова.
За пътя на България към Шенген, за спора между София и Скопие, как Германия гледа на страната ни и дали рецесията ще се отрази на германските инвестиции у нас – прочетете цялото интервю с посланик Планк.
Ваше превъзходителство, мандатът Ви в България започна във време на вътрешнополитическа криза. Как виждате задачите си тук, в България, и кое беше най-трудно за Вас през изминалите месеци?
Задачата ми в България е всъщност такава, каквато е на всички посланици по света. От една страна тези задачи са да се разбере държавата-домакин и да се обясни в Берлин. От друга страна ставащото в Германия – като политически цели и задачи – тези цели да бъдат представени в България. Това по принцип е едно и също навсякъде по света. Тази вътрешнополитическата криза, за която споменахте, е налице. Но според мен много от явленията, които наблюдаваме тук сега – поляризация на обществото, силно противопоставяне по теми, свързани с Европейския съюз – те се наблюдават и в много други страни от Европейския съюз. А отчасти и в други региони на света. Така че като посолство имаме, разбира се, една малко по-трудна задача - повече трябва да се обяснява и да се разбира.
Важна тема за България е Шенген. Преди дни федералният президент Щайнмайер беше на посещение в Румъния, където ѝ потвърди подкрепата на Германия за приемане в Шенген. България все още не е в шенгенското пространство. На какво се дължи това? Аргументите срещу членството на България наистина ли са много сериозни?
Германската позиция по този въпрос е много ясна, Федералният канцлер Шолц я изложи много ясно миналата година през август в реч в Прага. И тя е непроменена оттогава. Ние сме на мнение, че България трябва да бъде приета в Шенгенското пространство, така както и Румъния. В други държави-членки на ЕС все още има скептицизъм, така е. Мисля, че в тази връзка е много важно България да успее да извърши реформите, които си е поставила за цел, особено реформата в съдебната система. Много бих искала това да стане. Всички ние много бихме искали това да се случи в българския парламент. Първата добра стъпка вече бе направена миналата седмица, когато се постигна съгласие по законодателна поправка относно задължението за отчетност на Главния прокурор.
Това е и следващият ми въпрос. Сред основните европейски ценности е правовият ред. Доколко Германия и нейните представители в Европейския съюз се интересуват от това, какво се случва в България? Какво още трябва да се направи?
България и Германия - ние сме заедно в ЕС. А Европейският съюз е общност на законността и на ценностите. Затова, разбира се, ни интересува как се развиват тези събития в България, така както и България може да се интересува какво става в Германия. Както казах ние сме членове на ЕС. Реформа на съдебната система е особено важна според мен преди всичко за България. Защото най-вече българите имат интерес да живеят в една добре функционираща правова държава. Затова следим с интерес случващото се и се надяваме това законодателство да бъде добро.
През последните дни в политическите кавги между различните политически актьори често се казваше и бяха споменавани чуждестранните посолства в България – като извинение или като аргумент по различни теми. Как оценявате тази ситуация?
Естествено, тук е трудно да се сформира правителство. Съгласието между партньори с различни програми относно една обща правителствена програма е много трудно. Това го знаем и в Германия. В момента имаме една коалиция, която наричаме „светофар“- от трима партньори, които за първи път са заедно. И това винаги е трудно. Но според мен това е белег на демократическа зрялост, да си способен да постигаш коалиционни споразумения, които не са 100% по вкуса на всеки. Това е същината на компромиса. И мисля, че България, има нужда и заслужава да има правителство. Приятелите на България имат надежда политическите сили тук да се споразумеят за такова правителство, за да могат да се изпълнят необходимите реформи. Преди малко стана дума за реформата на съдебната система. Тя е важна и за влизането в Шенген, и за върховенството на правото в България. Би било много добре, ако политическите сили успеят да се споразумеят за правителство. Но това е решение на българите. Ние, като посолство, нямаме нищо общо с това. Ние наблюдаваме и предаваме информация в Берлин за това, което виждаме, но нашата роля свършва дотук. Друга роля нямаме.
Германия винаги е била ангажирана с разширяването на ЕС. Но когато говорим за държавите от Западните Балкани, процесите не протичат така както се желае. На какво се дължи това?
На какво се дължи ли? Не само Германия показва ангажимент по темата. Ако ми позволите да припомня за българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 година - това беше главна цел на българското председателство – приобщаването на държавите от Западните Балкани към ЕС. Като се има предвид онова, което канцлерът Шолц миналата година нарече „исторически повратен момент “, тоест промененото глобално и европейско политическо положение след руското нападение над Украйна, оттогава този въпрос стои пред нас много по-належащо и с по-голяма сила, и получи едно ново геополитическо измерение. Питате ме какво е трудното. Според мен не може да бъде даден един обобщаващ отговор. Ситуацията във всяка отделна страна е различна. И според мен е важно да се подчертае, че – да, налице е голям интерес от страна на Германия в ЕС да влязат държавите от Западните Балкани. Вярваме, че България споделя този интерес. И възлагаме голяма надежда за ролята на България по отношение държавите от Западните Балкани като така да се каже „експертна държава“.
Ясно е обаче, че между България и Северна Македония все още съществуват спорни въпроси. Как Берлин гледа на този конфликт? В каква степен историята е от значение?
Според мен историята играе много голяма роля. Миналото играе голяма роля. И естествено гледаме на това с известна загриженост. И се надяваме, и желаем България и Северна Македония да успеят да преодолеят тези конфликти, и да сближат позиции в името на развитието си. Мисля, че имаме и множество положителни примери. В началото на месец май в Страсбург беше открита съвместна изложба на България и Северна Македония. Председателят на Европейския парламент г-жа Мецола присъства. Атмосферата беше много приятелска. И от сферата на икономиката мога да Ви споделя, че няколко значими германски компании развиват стопанска дейност както в България, така и в Северна Македония, и имат трансгранична дейност. Те споделят само добри неща за това сътрудничество. Съобщават и за икономическите възможности, които произтичат от това по-тясно сътрудничество. Ето защо ми се ще нещата да продължат по този начин и занапред.
Федералният канцлер Олаф Шолц този месец говори в Европейския парламент за новата роля на Германия. Той каза и че трябва да стане един „геополитически, разширен и реформиран Европейски съюз“. Какво означава това за Европа и специално за югоизточна Европа?
Според мен казаното от канцлера има много голяма връзка с думите му за исторически повратната точка на времето. Заради руското нашествие в Украйна ние всички – и ЕС – бяхме принудени да се ориентираме в новата геополитическа обстановка. Европа, като активен субект – какъвто винаги е била – стана още по-важна като гарант на върховенството на правото във всичките му измерения, и на един световен ред, който не се основава на правото на силния, а на силата на правото. Какво означава това за Европейския съюз? Трябва да се сближим още повече и да станем още по дееспособни. Миналата година имаше един силен тласък в тази посока. Ако си спомняте как се бяхме уплашили миналото лято – леле каква зима ни чака, ужас, без руския нефт и газ ще измръзнем… Но според мен както България, така и Германия, показахме, че успяхме да се справим като държави-членки на ЕС и с подкрепата на ЕС и на другите държави-членки. Това е опит, върху който следва да надграждаме. Сега се задава въпросът какво ще стане с ЕС занапред. Мисля, че всички ние споделяме желанието всички държави, които се определят като европейски и се чувстват по европейски, да имат перспектива за присъединяване към ЕС. Това се отнася особено за държавите от Западните Балкани. Но има и други кандидати. И тук идва естествено един друг въпрос – как един разширен по този начин ЕС - да кажем ЕС с 31 или даже 35 държави-членки – ще продължи да е дееспособен. Досега във външната политика и политиката за сигурност имахме принцип на единодушно вземане на решения. Което иначе казано означава, че всяка държава може да блокира дадено решение с налагане на вето. И е ясно, че ако искаме ЕС да бъде по-дееспособен, ще трябва да обмислим как да стане това. Дали да не прибегнем до механизъм за вземане на решения с квалифицирано мнозинство? И тук по-малките държави-членки имат съмнения. Аз разбирам това много добре. Страхуват се, че интересите им ще бъдат пренебрегнати с гласовете на мнозинството. Това не бива да се случва. Всички трябва да бъдат удовлетворени. Неотдавна беше сформирана приятелска група от малки и средно големи държави-членки на ЕС, в която да се обсъди този проблем и да се намерят креативни решения. С нетърпение очаквам резултата. Бих казала само, че това разграничаване между „големи“ и „малки“ естествено се отразява върху тежестта на гласа, но мисля, че е добре да си спомним думите на Кристиян Йенсен, бившия външен министър на Дания. Той казва, че има два вида държави-членки на ЕС: малки и такива, които още не са забелязали, че са малки. Мисля, че от това трябва да се ръководим.
Споменахте темата за енергийния преход, който се случва в момента. Германия е доста активна и това е тема, по която има остри дебати. Как гледа Германия на ситуацията в България понастоящем? Ще действа ли Германия солидарно?
Да започнем с отказа от въглищата и Европейския зелен пакт „Готови за 55“. Всички държави-членки поеха задължение да намалят емисиите от въглероден двуокис. Този пакет е съобразен със способностите на отделните страни. Германия например се ангажира да намали емисиите до 50% до 2030 г. България трябва да намали само с 10% от своите въглеродни емисии. Това е договорено с България. Целите на България относно климата са залегнали в Плана за възстановяване и устойчивост. Заявени са от самата България. Скоро прочетох тук в едно издание, че това се диктува от ЕС. Това изобщо не е вярно. Тези цели са предложени от България като нейни собствени цели. Те са одобрени от Европейската комисия и другите държави-членки. Както е и за всички други държави-членки. И Германия сама предложи своите цели. Другите ги разглеждаха. Комисията счете, че не са много приемливи, водеха се преговори и се стигна до одобрение. Тоест всички ние се придържаме към планове, които ние самите сме си начертали. А България според мен има един добър енергиен микс. И има добър потенциал да намали въглеродните емисии по план. Възобновяемите източници и в България са многообещаваща сфера и съм всъщност оптимистично настроена. Отказът от въглищата е винаги проблем на структурните промени. В Германия го знаем много добре. Закрихме въгледобива в Рурската област. Там той беше структуроопределящ от столетия. В момента закриваме и въгледобива в последната останала въгледобивна зона Лаузиц. Болезнено е, разбира се. Настъпват някакви промени в обществото. Трябва да се сменят традиции, навици. Но е възможно. А от положителната страна – трябва да признаем, че възобновяемите, чистите енергийни източници, те също създават работни места. Имам един колега, който в тази връзка винаги споменава дядо си. Бил миньор. На 50 години си отишъл от рак на белите дробове. Та той винаги казва, че не е зле да се закриват именно такива работни места.
През последните дни се говори за рецесия в Германия. Ще има ли връзка между рецесията и германските инвестиции в България?
Не, не виждам да има връзка между двете. В дискусията за рецесията в Германия чух, че има понятие като „техническа рецесия“. Това, което се наблюдава в Германия сега, се дължи на много голямото увеличение на цените на енергията миналата година, които междувременно вече спадат. Тези увеличени цени на енергоносителите се разпростряха и върху други стоки заради енергоемките производства и засегнаха икономиката повсеместно. Според мен това явление ще премине бързо.
Предприемат се мерки -също и в Германия - за облекчаване на процедурите за издаване на разрешителни, например, и премахване на прословутите бюрократични пречки. Аз съм оптимист. Това изобщо не пречи на германските инвестиции в България. Преди две седмици бях на десетгодишния юбилей на германска фирма - доставчик на автомобилни части. Преди 10 години са дошли тук и са се установили в една индустриална зона близо до София. Оттогава досега бележат непрекъснат растеж. И на 10-годишнината си обявиха, че имат намерение да разширят завода си догодина. Много фирми споделят с нас същото. Миналата година търговският обмен между нашите две страни надвиши 12 милиарда евро. Това е огромна сума. А за първото тримесечие на тази година се повиши с още 6,6%. Така че нямам никакви притеснения.
Каква роля играе за германците България като туристическа страна тази година?
За съжаление не мога да ви предоставя точни числа. До голяма степен става въпрос за прогнозни данни. Фирмите, с които имаме контакт, се радват и са оптимисти. Но според мен, както се казва в поговорката: „Има още много хляб да ядем“. Защото България е една очарователно красива страна, която има много повече туристически възможности, отколкото само прекрасното си Черноморие. А те не са толкова добре познати в Германия, колкото биха могли да бъдат. Имам предвид зеления туризъм, културния туризъм. Страшно много са паметниците на световната култура в България. Има огромно биоразнообразие. Мисля, че е второ по мащаб в Европа. Според мен това са все неща, които могат да бъдат популяризирани. И наистина виждам в тях потенциал за развитие. И за привличане на повече немски туристи в България. Много бих се радвала, защото тук се чувствам чудесно и продължавам да разказвам колко хубава е страната.
