Подкрепата на България за Украйна е важна за региона и за Германия. Това заяви в интервю за bTV представителят на германското външно министерство за Западните Балкани Мануел Сарацин.

Съветът на ЕС удължи икономическите санкции срещу Русия до 31 януари 2025 г.

Сарацини беше преди дни в София и разговаря с представители на българските институции.

Според него на новото правителството в Скопие трябва да се даде шанс да покаже, че следва европейския път на Северна Македония. 

Сред темите на разговор е и инициативата за общ регионален пазар на Балканите. Идеята стартира преди години именно в София.

 – Г-н Сарацин, през октомври в Берлин ще се състои 10-та  конференция за Западните Балкани. По кои теми, свързани с региона, България може да бъде полезна и да съдейства?

– България е важен партньор за нас в региона. Тя е голяма и важна страна-съсед на Балканите. И преди всичко е държава-членка на НАТО. В момента сме свидетели колко голямо е стратегическото влияние на България в черноморския регион, но и в двустранното сътрудничество, което България оказва на Украйна. Знам, че в България отношението към него не е еднозначно, но като германец искам ясно да заявя, че Германия знае, че по този начин България дава своя принос за Европа, както и за нашите усилия в Украйна. Според мен това показва колко важна е България и за самата Германия с този свой принос. И действително, от германска страна може наистина да сме благодарни.

Мицкоски: Жп линията по Коридор 8 към България не може да бъде завършена

Що се отнася до Западните Балкани, това означава, че България има интерес от  стабилността в региона. Искаме да покажем, че общия регионален пазар - инициатива, която се роди като идея преди години именно в София и плана за действие, ще бъдат разгледани отново в дневния ред на следващата среща на върха за Западните Балкани. Ще изработим нова, надграждаща визия за бъдещето на този общ регионален пазар на шестте държави по пътя им към Европейския съюз. Това ще е заедно с Плана за растеж на Европейската комисия, за да покажем на региона, че  държавите в него могат да си сътрудничат за премахване на бариерите и икономически да се интегрират със своите съседи. Вярвам, че това е важен аргумент, но и голям шанс за България, но и за Унгария, за Хърватия и за другите съседни държави.  Важно е, че за всички тези теми, ще е необходимо да присъстват на масата заедно Сърбия и Косово. Има някои участници в Берлинския процес тази година , както и Председателството на Съвета на ЕС, които ще участват, и те вероятно могат да имат по-голямо влияние над Сърбия. Други партньори в региона може би могат да повлияят на Косово. Според мен и в този смисъл България може да изиграе определена роля и ще го направи.

 

– След европейските избори, а и след изборите в различни европейски държани се увеличават националистическите сили. Как това ще се отрази на европейската политика към Западните Балкани?

– В момента ми е трудно да преценя, защото това ще зависи от състава на бъдещата Европейска комисия  и от разпределението на постовете. Със сигурност могат да се кажат две неща: Аз съм от партията на Зелените, но тъй като ЕНП е като победител на европейските избори, не очаквам съществени промени в позициите на Европейския парламент в политиката на разширяване. Новосформираните партии в парламента не са толкова скептични към разширяването. Например с партията на Орбан в случая става въпрос за дискусия по отношение на начина на разширяване, а не изобщо за европейската перспектива на Западните Балкани. Точно обратното. По темата Западни Балкани Унгария е ангажирана и е така да се каже „на борда“. Важното е с определянето на новия европейски представител за региона да се покаже ясно, че ЕС ще работи върху европейската перспектива за Украйна. Тъй като политиката за разширяване на ЕС е геополитически инструмент вярвам, че ще продължи и с новия мандат на европейските институции. И смятам, че това ще е добра новина за Западните Балкани. Не смятам, че Западните Балкани трябва да гледат с завист към Украйна и Молдова. Точно обратното. Този геополитически инструмент би могъл да бъде положителен за региона, ако разбира се, се използва и за да напреднат необходимите реформи. 

– Северна Македония също желае да стане член на Европейския съюз. Новото правителство обаче се опитва да спре или отложи някои преговори. Смятате ли че може да се постигне някакъв консенсус по отношение спора за правата на националните малцинства?

– Ще дам относително ясно един отговор, който определено не е ясен. Едно ново правителство би трябвало да се съди по делата. Това се отнася също и за правителството на Мицкоски. При разговорите ми в Скопие, които проведох в периода между изборите и когато стана премиер, той ясно ме увери, че с новото правителство ще се застъпва за евро-атлантическия път, т.е. за членството на Македония в НАТО, както и за пътя на Северна Македония към Европейския съюз. И че това ще бъде ясна основа на неговата политика. Смятам, че сега трябва да дадем шанса на това правителство  да покаже резултати в това отношение. И би трябвало да го съдим по това, какво ще направи. Наред с това трябва да е също така ясно, че ние следим нещата и позицията, която Европейският съюз прие, и която по онова време преди две години беше подета от Германия с т.нар. Европейско предложение, продължава да бъде валидна за нас.

 

– Според Вас при кои спорове може да бъде намерено положително развитие и при кои - изостряне?

– Не бих искал да прогнозирам изостряне, разбира се, но с голяма загриженост следим както се случва в Република Сръбска. Особено формулирането на декларацията от срещата на така наречения „Общосръбски събор“. Аз лично приемам много сериозно какви нови аргументи ще се вложи в г-н Додик в сепаратистката политика. За мен е много сериозно и че с тази декларация на т.нар. „Общосръбски събор“ имам чувството, че г-н Додик е имал ново влияние с тези идеи и е взел предвид определени представи на Белград. Едновременно с това мога да кажа, че при разговорите ми както в Белград, така и в Баня Лука, беше направен опит да се създаде впечатление за спокойствие. Това не означава, че това впечатление ще бъде безусловно възприето. Трябва да се погледне критично. Но това е смесената картина на ситуацията.

По принцип смятам, че се намираме във фаза, в която аргументът за защита на една етническа група от лошите и опасни намерения на другите – външни или враждебни сили – набира инерция в целия регион. А това е опасно. Това означава, че трябва да работим срещу него. Централно място в тези усилия има европейската перспектива. В този смисъл има възможности. С Плана за растеж на Европейската комисия за региона се създаде нов инструмент, който може да упражни много положително влияние. От една страна със съвсем конкретни стъпки във финансово отношение може да се даде тласък на реформите, както и с визията за по-голямо участие на региона в европейския вътрешен пазар в обозримо бъдеще. С Берлинския процес, който тази година ще отбележи своя десетгодишен юбилей, искаме да дадем тласък на регионалното сътрудничество и на общия регионален пазар, както и на регионалното сътрудничество по отношение на „зелената сделка“. Искаме регионът да покаже, че заедно сме силни, и всички шест държави са се запътили към Европа. Още не сме успели да постигнем договореност относно така наречените крайни резултати, но се стремим да я постигнем.  Искаме да изпрати положителни сигнали въпреки сложната ситуация в региона.  Има  конфликти и спорове, които ни се искаше отдавна да бъда разрешени – като например договорът между Сърбия и Косово, промените в конституцията на Северна Македония.  Все още не сме стигнали дотам, където бихме имали желание те да се намират сега. Не постигаме успеха, който желаем, по тези въпроси, успех, какъвто Германия и Европейският съюз имахме желание да бъде постигнат.