В Германията заетите в хотелиерството и ресторантьорството са сред най-засегнати от пандемията. Как им помага държвата там и успяха ли да се задържат над водата българите, работещи в заведения?
Мая Доксани е собственик на две заведения в Дортмунд. Дните ѝ започват тихо. Вместо клиенти около масите я чакат дезинфектанти и разграничителни ленти. Гледката ѝ е позната и от пролетния локдаун, който преживява с помощ от държавата.
Процедурата за кандидатстване за помощи при повторното затваряне е много по-сложна. Преди отново за излезе в принудителен отпуск, Мая, както и милиони други собственици на заведения в Германия, инвестират в задължителни мерки, осигуряващи дистанция между клиентите.
„Вторият пакет, който получихме от федералните управляващи, е определяне на база от миналата година - последните три месеца от годината с какви приходи сме били. По тази декларация се определят 75% за втория пакет, който ни е отпуснат“, обясни Мая.
Тя е била на крачка да напусне Германия и да се върне в България, но решава да остане. Много обаче са купили еднопосочен билет към родината.
„Хората се отчайват. Знаят, че трябва да си плащат квартири, храна за семейството. Много хора познавам с малки деца, които също така си прибраха семeйствата в България“, споделя Мая.
Думата на равносметката на Мая за 2020 г. е отдалечаване заради физическите граници от близките, а и заради пандемията и от работата.
За нея преходът към новата година е свързан с очакване. Очаква се следващата седмица да стане ядно дали локдаунът в Германия ще бъде удължен, като е вероятно това да се случи. А Мая очаква да поднесе направеното кафе на клиенти, а не да го пие сама.
