България изостава в придобиването и използването на дронове и антидрон системи, а наваксването няма да стане за дни. Това заяви председателят на комисията по отбрана в Народното събрание и депутат от "Прогресивна България" Иван Лалов.
По думите му страната ни разполага със средства за защита на критичната инфраструктура, но модернизацията на противовъздушната отбрана изисква време.
„Ние сме изостанали и няма да го скрия това – в придобиването на дронове, употребата им и придобиването на антидрон системи“, призна той.
На въпрос кога България ще разполага с новите средства за противодействие на безпилотни летателни апарати, председателят на Комисията по отбрана посочи, че става дума за месеци и години.
„Порядъкът е от месеци и години. За дни не става въпрос“, каза той.
Ген. Лалов обясни, че придобиването на ново въоръжение преминава през процедури за одобрение, сключване и ратифициране на договори, след което започва производството.
В инвестиционната програма за отбраната до 2032 г. са предвидени девет проекта, част от които ще се финансират по европейския механизъм SAFE. Сред тях са нови 3D радари, бронирани машини „Страйкър“ и други средства за Сухопътните войски.
България се е включила и в инициатива на НАТО за придобиване на дронове и антидрон системи, както и за обучение на оператори.
Според ген. Лалов инцидентът с двата кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море не означава, че страната ни е станала пряка мишена.
„Националната ни сигурност към момента не е застрашена. Рисковете за нашата държава вследствие на войната, която се води съвсем близо до нас, стават все по-големи“, заяви той.
По думите му ситуацията би била различна, ако подобен инцидент се случи в българските териториални води, които се простират до 12 морски мили от брега. Той обясни, че Военноморските сили разполагат с морски оперативен център и радиолокационна система за наблюдение на обстановката в Черно море.
Оперативният център може да установява цели и да задейства средства за противодействие, но самият той не може да ги неутрализира. Генералът призна, че не може да гарантира какви са възможностите за откриване на всички видове дронове, използвани при подобни атаки.
Въпреки изоставането в модернизацията ген. Лалов заяви, че стратегическите обекти у нас са защитени.
„Абсолютно. Разполагаме, макар и въоръжението ни да е старо, то е годно да я защитава“, отговори той на въпрос дали България има ефективна защита на критичната инфраструктура.
Според него Министерството на отбраната вече предприема мерки за засилване на защитата по източния фланг със съществуващите средства.
България ще търси подкрепа и чрез инициативата на НАТО „Източен страж“.
„Най-вероятно ще поискаме дрон и антидрон системи“, посочи председателят на Комисията по отбрана, като уточни, че не разполага с окончателна информация за конкретните искания.
Ген. Лалов коментира и въпросите около атаките срещу двата кораба в Черно море. Той заяви, че не разполага с информация за произхода на дроновете, нито за товара на потъналия плавателен съд.
„Нямам информация нито какво е возил корабът, нито чии са дроновете“, каза той.
Според него не бива да се предприемат дипломатически действия срещу конкретна държава, преди да има сигурни доказателства за отговорността за атаката.
„Да не превръщаме дипломатическите ноти в някаква махленска свада“, призова генералът.
Той допълни, че ако бъде установено кой стои зад атаката, трябва да бъдат предприети необходимите дипломатически действия, включително евентуално връчване на нота или разговори между институциите.
На въпрос дали е запознат с информацията от партньорските служби и предоставените сателитни изображения, ген. Лалов призна, че не получава регулярни данни от службите за сигурност.
„Регулярна информация от службите не се получава в Комисията по отбрана“, обясни той.
По думите му депутатите получават информация при изслушвания на представители на Министерството на отбраната и службите.
Предстои заседание на парламентарната комисия, на което се очаква да бъдат обсъдени инвестиционен проект за зенитно-ракетен комплекс IRIS-T и въпроси, свързани със сигурността в Черно море.
Генералът коментира и идеята за мораториум върху атаките в Черно море. Той изрази съмнение, че Русия ще се съобрази с подобно искане, но подчерта, че трябва да бъдат използвани всички дипломатически възможности за прекратяване на военните действия.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
