„В рамките на заседанието бе констатирана ескалация на военните действия в конфликта между Русия и Украйна, която защитава морската сигурност и свободното корабоплаване в черноморския регион“, заяви след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) президентът Илияна Йотова.
По думите ѝ е налице тенденция за нарастване атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби, водещи до повреда и потапяне на морските съдове и загуба на човешки живот.
"Това доведе до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване“, посочи президентът.
„Беше постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, все по-технологични все по-далекобойни безпилотни системи съществено увеличи заплахите за критичната инфраструктура на България, намиращи се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната“, заяви Йотова.
Отчетено е, че пред страната ни са налице сериозни предизвикателства в осигуряване защитата на критичната инфраструктура.
В рамките на заседанието е постигнато и съгласие за продължаване на изпълнението на приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на посочените заплахи.
„Необходимо е извършването на анализ относно промени в нормативната уредба, които да подпомогнат изпълнението на тези мерки“, заяви Илияна Йотова.
Членовете на КСНС са се обединили около няколко предложения към изпълнителната и законодателната власт. Те са приети с ¾ мнозинство, както изисква законът:
- Консултативният съвет за национална сигурност категорично осъжда ударите по търговските кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителя на ударите. След приключване на проверката изпълнителната власт да уведоми обществеността за резултатите.
- Най-големите гаранции за нашата сигурност са незабавно прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес.
- Продължаване на изпълнението на взетите от изпълнителната власт мерки за противодействие на рисковете и заплахите.
- Усилване на мерките за морска осведоменост чрез използване на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение.
- Ускоряване на процесите за модернизация на въоръжените сили с цел придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие. В тясно сътрудничество с НАТО и ЕС.
- Изпълнителната власт да анализира и предложи на вниманието на Народното събрание, промени в съществуващата нормативна база с цел подпомагане мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране морската сигурност на страната.
- Поддържане във висока степен на готовност на националната система за търсене и спасяване по море.
По отношение на НАТО
- България да задейства капацитета си на пълноправен член на ЕС и НАТО, за да изрази твърда позиция и да осигури защитата на сигурността, икономическите и екологичните интереси, както и стабилността на региона.
- Чрез дейността на НАТО за повишена бдителност „Източен страж“ съществува възможност за искане от наша страна за увеличаване приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион.
- Задействане на възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата и отбранителна система, антидрон системите в контекста на НАТО за засилено предно присъствие. Предложенията не нарушават споразуменията от Монтрьо.
- Свикването на консултации по член 4 на този етап е непродуктивно, тъй като бе възприет подход подобни инциденти единствено да бъдат обсъждани в рамките на Северноатлантическия съвет и няма да доведе до нови мерки.
По отношение на ЕС:
- България да предложи на ЕС да бъде разработен рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия си подход към Черноморския регион. ЕС определя морската сигурност като един от основните стълбове на своята черноморска стратегия и предвижда създаването на черноморски хъб за сигурност, но е необходима повече конкретика.
- При необходимост да се задейства Механизмът за гражданска защита заради екологичен риск.
- Задействане на инструментите за наблюдение и на сателитния център на ЕС за индикация на заплахите.
- Финансови компенсации за понесени загуби.
- България спешно да предприеме консултации с Румъния и Турция за общи действия за спиране на атаките по търговски кораби в Черно море и за гарантиране на безопасността на корабоплаването.
- България да поеме активна роля за преговори и намиране на консенсус между страните, граничещи с Черно море, за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделена сигурност.
- Темата за Черно море, рисковете, заплахите и решенията за безопасност да бъдат представени на всички европейски формати, в които България участва, най-вече на предстоящата Среща на върха на ЕС на 16 октомври.
По отношение на ООН:
- Отправяне на искане за задействане на механизмите на Международната морска организация на ООН за технически и правен анализ на инцидентите.
- Резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването в Черно море.
Становището и предложенията не бяха подкрепени от представителите на ПГ на ДПС, „Демократична България“, „Продължаваме промяна“, „Възраждане“.
