„Европа: Отговорите“ - очаквайте всеки четвъртък в „Тази сутрин“

В „Тази сутрин“ стартира нова рубрика – „Европа: Oтговорите“. Всеки четвъртък ще бъдат представяни най-важните процеси и тенденции в Европейския съюз и какво означават те за гражданите на Европа.

Отговори ще се търсят заедно с кореспондента за европейските институции Десислава Минчева. Рубриката ще бъде изнесена там, където е реалният живот – навън.

„Най-напред ми се струва важно, че тази рубрика ще живее по улиците на Европа. Тя няма студио, а ще е изнесена там, където е реалният живот – навън. Т.е. независимо дали вали дъжд или сняг, или пък е красива есен, аз ще се включвам отвън и ще се опитвам да бъда най-близо до процесите в Европа“, казва Десислава Минчева.

По думите ѝ включванията ще бъдат понякога от Брюксел, където следи европейските институции, понякога от Париж, а понякога от Страсбург, където следи работата на Европейския парламент.

„Вероятно често ще се включвам и от места, които дори в момента не мога да си представя. Но ако са важни за Европа – ще ги потърсим“, посочва Минчева.

Идеята на екипа е да се отговаря честно и достъпно на въпросите какво ще се случи с общия дом Европа, какво значи една или друга реакция от Брюксел, какво предлага Европа и как гражданите могат да се адаптират.

„Вярно ли е всяко твърдение, което чуваме у нас за Брюксел? Кой има компетенциите да решава в една или друга област? Струва ми се, че не е малко, така че да започваме“, обясни още Десислава Минчева.

Една от големите теми през последните дни са резултатите от регионалните избори в Саксония-Анхалт и тенденциите в ключови европейски страни, в които предстоят избори.

„Резултатите от регионалните избори в Германия успяха сериозно да разтърсят Европа. Какво следва? Само след няколко дни предстоят парламентарни избори в Швеция. Крайна десница там вече има утвърдена роля и е ключов фактор по важни теми като миграцията“, коментира Минчева.

На 20 септември следват нови регионални избори в Германия. „Алтернатива за Германия“ е доста вероятно отново да е победител.

На 3 октомври има парламентарни избори в Латвия – много важна членка на Съюза, с обща граница с Русия и двигател на процесите в подкрепа на Украйна.

„И ако си позволим да погледнем още малко по-напред към пролетта на 2027 г., стигаме до много решаващ момент – президентските избори във Франция. А тук крайната десница е безспорен фаворит за момента. По тази тема ще говорим много през идните месеци“, посочва Десислава Минчева.

По думите ѝ Франция е втората икономика в Съюза и от нея зависят много процеси. Европейският път сериозно би се променил, ако крайно десен или крайно ляв президент поеме управлението във Франция.

След победата преди дни на „Алтернатива за Германия“ вниманието в Европа без изненада беше насочено именно към Франция заради преднината на крайната десница там.

Министри от френското правителство оцениха политическия момент като „изключително тежък и рисков“. Крайната десница и партията „Национален сбор“ на Марин льо Пен се въздържаха от публична радост.

„Защото те от няколко години се опитват да се разграничат от твърденията за открито руско влияние, за разлика от „Алтернатива за Германия“. Което не попречи на редица анализатори във Франция тази седмица да се попитат: а дали Русия вече е избрала своя победител и за френските президентски избори?“, казва Минчева.

В Италия реакциите след резултатите от Германия са различни. За едни министри победата на „Алтернатива за Германия“ е „ужасна новина“, но за други се оказва „блестящ успех“.

В Полша премиерът Доналд Туск коментира, че само „идиоти и предатели в Полша могат да се радват на победата на „Алтернатива за Германия““. Бившият унгарски премиер Виктор Орбан пък възкликна: „Това е само началото“.

Според Десислава Минчева и в този момент Европа буксува сериозно при взимането на ключови решения, които изискват единодушие. Това са повечето въпроси, свързани с външната политика на Съюза, при които едно вето блокира всички.

„Към това вероятно ще ни се наложи да добавим и възможни сценарии, ако в ключови европейски държави суверенисти и популисти поемат властта. Това е твърде вероятно да се случи. Тогава ще се окаже, че много национални интереси ще се сблъскат с общите европейски цели. Тогава и много от сегашните европейски политики ще бъдат преразгледани“, казва тя.