Трагедията в Исперих, при която баща уби двете си дъщери и след това посегна на живота си, отново постави тежките въпроси за реакцията на институциите при случаи на домашно насилие. Къде е границата между личния семеен конфликт и обществената отговорност? Как се разпознава рискът навреме и какво означава, когато подадените сигнали за насилие впоследствие бъдат оттеглени?
По темата коментираха психотерапевтът и ръководител на „Асоциация Анимус“ Надежда Стойчева, криминалният психолог Габриела Симова и адвокат Йорданка Бекирска.
„Един огромен проблем в световен мащаб. Първо трябва да можем да кажем „домашно насилие“. Това е важно – да се разпознава навреме“, заяви Надежда Стойчева.
Свързана новина
По думите ѝ децата, които стават свидетели на домашно насилие, също са жертви. Според нея те не трябва да остават при извършителя на насилието, а да бъдат защитени заедно с пострадалия родител.
Стойчева посочи, че има приет координационен механизъм между институциите, който включва и карта за оценка на риска за живота. При наличие на опасност лекари, учители, психолози, социални работници, полицаи и останалите ангажирани институции трябва да взаимодействат и да предприемат действия.
Тя подчерта, че при подобни случаи не трябва да се стига до момент, в който специалистите се намесват едва след убийството.
Адвокат Йорданка Бекирска посочи, че в конкретния случай не е имало заповед за незабавна защита и никой не е бил защитен в ескалиращата ситуация.
„Имаме множество опити за защита, но никога не се стига до реална такава“, каза тя.
По думите ѝ при подаден сигнал, който впоследствие е оттеглен, институциите не трябва да приемат, че проблемът е изчезнал.
„Когато подадеш жалба и оттегляш жалбата, тогава това е много сериозен риск. Може да бъде разчетен. И веднага, при условие че има деца, социалните са там, за да се намесят“, обясни Бекирска.
Тя подчерта, че оттеглянето на сигнала не означава, че насилието не се е случило.
„Работата трябва да започне точно в този момент, за да може да бъде предотвратено извършването на по-тежки последици, каквито тук са станали“, каза адвокатът.
Според нея в конкретния случай е имало възможност рискът да бъде оценен навреме по координационния механизъм.
Свързана новина
По думите на адвокат Бекирска при подобни случаи трябва да се гледа на насилието като на система, а не като на отделни инциденти.
„Насилието никога не е самостоятелен акт. Насилието винаги е система“, заяви тя.
Сред факторите, които трябва да бъдат взети предвид, тя посочи данните за депресивно състояние на бащата, раздялата, финансовите проблеми и хазартната зависимост.
Криминалният психолог Габриела Симова също подчерта, че не може да се посочи една-единствена причина, която да обясни подобно престъпление.
„Имаме много фактори, които се струпват в един момент. И се получава този срив на личността“, каза тя.
По думите ѝ при човека се наблюдава загуба на надежда и смисъл за живота, съчетана с продължителен период на импулсивни и агресивни реакции.
Свързана новина
„Явни финансови проблеми, безработица, хазартна зависимост. При хората с зависимост и с хазартна зависимост се наблюдава много висока импулсивност в решенията“, обясни Симова.
Тя посочи още, че с времето при зависимостите прагът на критичност може да пада, импулсивността да се увеличава, а способността за контрол върху реакциите да се влошава.
Според нея комбинацията от различни фактори, включително раздялата, може да доведе до усещане за безизходица.
Симова обаче беше категорична, че това не може да служи като оправдание за убийството на децата.
„Аз не бих била много оправдателна към извършването на убийства на собствените деца“, заяви Надежда Стойчева.
„Това показва, че той е можел да остави децата при майката, той не само ги счита за свое продължение, счита ги за собственост, която той като си отиде и те трябва да си отидат. Това е едно психопатно мислене, което по никакъв начин не оправдава това престъпление“, каза още тя.
Свързана новина
Тя допълни, че при подобно поведение децата могат да бъдат възприемани от извършителя не само като негово продължение, но и като собственост.
Един от основните въпроси според експертите е защо тревожните сигнали не са били адресирани по-рано.
„Обществото е оставило едно семейство да живее в тази сложна ситуация години наред“, каза Йорданка Бекирска.
По думите ѝ много хора са знаели за случващото се.
„Много сме толерантни към домашното насилие и не можем да го назовем“, заяви Надежда Стойчева.
Свързана новина
Стойчева посочи, че дори учители могат да забележат признаци при децата, които са свидетели на насилие.
Според нея проблемът е по-голям, отколкото показват официалните данни.
„Всяка четвърта жена, обаче това е стара статистика. Но в крайна сметка случаите стават все по-тежки и по-тежки именно заради това, че институциите 20 години и повече неглижираха насилието“, каза тя.
По думите ѝ обществото често приема домашното насилие като личен проблем.
„Всеки ден чуваме за случаи, в които години наред се случва това в жилищна сграда. Всички чуват, съседи чуват. Никой нищо не прави. Казват: „Това си е тяхна работа, ще се оправят“. Ами не, това е работа на обществото, когато единицата не може да преодолее проблема“, заяви Габриела Симова.
Повече вижте във видеото
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
