7.1 процента инфлация през април спрямо миналата година и бюджет на червено. Защо и празниците и делниците ни струват все по-скъпо и тегленето на още дълг ли е единствената възможност държавата да покрие разходите за заплати, пенсии и социални услуги следва разговор с един именик- Георги Ангелов, старши икономист, “Отворено общество”.
В условията на сложна икономическа обстановка както в България, така и в световен мащаб, темите за държавния дълг, инфлацията и бюджетния дефицит стават все по-актуални. Повод за тези дискусии даде и предложението за повишаване на лимита на държавния дълг с цел покриване на разходите за пенсии, заплати и социални плащания.
Според икономиста Георги Ангелов, подобна мярка не е еднозначна и зависи най-вече от размера ѝ: „Ами, зависи с колко. И икономистите казваме – най-важното е количеството.“
Той припомня, че през изминалата година държавният дълг е нараснал значително и подчертава, че през настоящата година трябва да се цели по-умерен ръст:
„Да кажем, ако миналата година е било 10 милиарда, тази година, ако е 5 милиарда, това е една добра крачка в правилната посока.“
Инфлацията и ролята на държавните разходи
Един от основните проблеми, които Ангелов откроява, е връзката между нарастващия дълг и инфлацията: „Инфлацията е подхранвана от това трупане на дългове. Защото колкото държавата взима дългове и ги хвърля основно за потребление, икономиката не може да произведе толкова.“
По думите му, увеличението на бюджетния дефицит с 75% за първите четири месеца спрямо предходната година не съответства на реалния икономически растеж:
„Нашата икономика не произвежда с 75%. Къде отиват тези пари? Отиват или за внос, или създават инфлационен натиск на вътрешния пазар.“
Той допълва, че не само държавата, но и банковият сектор допринася за този процес чрез ръста на кредитирането: „И банките твърде щедро отпускат кредити – за потребление, ипотечни кредити. Близо 25% е увеличението.“
Как да се овладее дефицитът
Като решение икономистът предлага по-балансиран растеж на разходите спрямо приходите:
„Ако приходите в бюджета растат с 12%, разходите трябва да растат с 5–6%, за да се оформи буфер, който да покрие дефицита.“
Той подчертава, че не става дума за масово орязване, а за целенасочена оптимизация: „Трябва да се съкрати там, където няма нужда и където сме били прекалено щедри в раздаването.“ Като пример Ангелов посочва дисбалансите в публичния сектор: „Има малки градове, в които населението е спаднало драстично, но продължава да има съдилище, а няма дела.“
Същевременно предупреждава да не се съкращава в ключови сектори като здравеопазването: „Да не се съкращава там, където има опашки – например при лекарите, където и без това няма достатъчно.“
Администрацията и структурните реформи
Темата за ефективността на държавната администрация също е във фокуса на анализа. Според Ангелов броят на институциите не е толкова важен, колкото резултатите от тяхната работа: „Не толкова бройката е важна, а какво вършат тези институции.“
Той е скептичен към механичното разширяване на администрацията: „Това раздробяване от едно министерство да станат пет не е подобрило нещата.“
Защо инфлацията е толкова висока
България се нарежда сред страните с най-висока инфлация, като причините според Ангелов са предимно вътрешни: „Ние сме на първо място и по растеж на кредитирането, и по растеж на ипотечното кредитиране, и по търговски дефицит – тези неща са свързани.“ Той отхвърля тезата, че външни фактори като войната са основният двигател: „Войната е еднаква за всички.“
И предупреждава за опасността от продължаващо „наливане на пари“: „Инфлационен пожар не се гаси с наливане на повече пари.“Данъци и бъдещи рискове
Въпреки заявките, че няма да се увеличават данъци, Ангелов смята, че ключът е в контрола на разходите: „Не е нужно да се намаляват – по-скоро разходите трябва да растат по-бавно от приходите.“ Той предупреждава и за риска от негативна спирала: „Влезем ли в спирала на вдигане на данъци и рецесия, няма излизане.“
Според икономиста настоящата ситуация създава и нов стимул за по-отговорно управление: „За първи път от поне 5–6 години има стимул правителството да прави правилни политики.“ Причината – последствията от грешките ще се върнат към същото управление: „Всяка грешка ще се върне като бумеранг.“
Той подчертава и мащаба на публичния сектор: „В публичния сектор 667 хиляди души са заети – това е 26% от всички заети.“
