Предстои новият сезон на „Бригада нов дом“. Срещаме се с едно от семействата, на които бригадата помогна в изминалия сезон.

Надежда и дъщеря ѝ Савана живеят в 100-годишно училище в село Вискяр, преобразено от „Бригада нов дом“.

„Аз работя тук, тя около мен се върти излиза навън, аз я виждам през прозорците, постоянно я наблюдавам. Тя си стои в нейната стая преподрежда постоянно. Като цяло малко ни е скучно лятото, събота и неделя идват повече дечица, които идват на гости на баба и на дядо. Промяната след „Бригадата“, тяхната помощ, е голяма, много по-спокойна съм, детето ми е щастливо, имаме си дом, подреждаме си го па наш вкус, правим спомени тук в него, които ще са вечни. Лично аз осъзнах какво е помощ и да ми се даде помощ“, казва Надежда.

През ваканцията семейството прекарва най-много време в двора.

„В планината ходим на Витоша, рядко ни се случва, но все пак ние тук живеем в Балкана. На море още не сме успели да отидем. Вечерно време гледаме и телевизия, много играем на настолни игри и на „Не се сърди човече“ и на шах. Много е добра и ме бие, макар че не и се давам“, казва още майката на Савана. 

Надежда успява да изпрати Савана и на първия си самостоятелен лагер в Боровец.

„Тя пее. Сега са във ваканция август месец, ще започнат пак от септември, завърши тяхната година с един лагер. На който тя успя да отиде една седмица беше на планина. Той си беше с репетиции, тя започна да свири и на пиано. Господинът, Александър Кочков, залага големи надежди към нея, имаха репетиции, имаха игра. За първи път се разделихме и то за толкова време, заминаха за седмица, честно казано аз се притеснявах, но тя се справи чудесно. Дойде си страшно заредена много щастлива пълна с истории“, споделя още Надежда.

От септември Савина ще бъде втори клас. Връща се и към тренировките по футбол, репетиции по пеене и уроци по пиано.

„От септември месец може би ще сменим клуба и школата, тя там рита с момчета, не се чувства добре, защото е по-добра от доста момчета в клуба и някак си момчетата не я приемат. „Не може едно момиче да е по-добро от тях  по футбол“. Не сме оставили в никакъв случай тренировките, тя рита, преди футбола да се запишем по-сериозно да се запишем в клуб, тя тренираше лека атлетика иска пак да се запише, не знам как ще се справяме“, казва тя.

Далеч от градския шум и  спокойни в преобразения си дом Савана и Надежда не спират да мечтаят за пътешествия.

„Много обичам да пътувам, тя също. Тя обича да приготвя багаж, даже за лагера правеше списък, какво трябва да вземе, знаеше колко дена, какви дрехи. Много ми се иска ако успеем, някъде да излезем да направим малка ваканция за няколко дена. Едно късно море, ще е добре да направим, за да може и тя да смени обстановката“, казва майка ѝ.

Продължи да четеш