"Скандалите влияят на първа стъпка за отказ от гласуване. Първото нещо, което внушават подобни скандали, е, че няма никакво значение от твоя глас - той някъде се губи, някой друг контролира, някой друг нещо прави".
Това каза в предаването „Тази сутрин” политологът доц. Татяна Буруджиева.
„Този тип мотивация, която наблюдаваме още от 90-а година насам по повод на легитимността и честността на изборите, в момента с този скандал отново намира среда да се активира и това е най-грозното в едни такива скандали, защото за мен не е от голямо значение дали това ще се отрази някой друг процент на кандидати, или на партии. За мен е от значение, че се разстройва мотивацията на гражданите да участват в изборите”, коментира Буруджиева.
Според политолога Георги Киряков българинът не се лови толкова на предизборните „шашми”, които се инициират от някои партии.
"Тоест избирателната активност винаги е била достатъчно висока, за да направи изборите легитимни. Така че нека си текат тези предизборни манипулации. Въпросът е, че българинът все пак решава и излиза и гласува, независимо за кой и независимо каква конфигурация дава парламентът", коментира Киряков.
Социалният антрополог Харалан Александров коментира, че надеждата, че въвеждането на машинното гласуване ще намали манипулациите е типичен пример за много наивен възглед.
„Ефектът е, че между гласоподаватели и между крайния резултат са поставени доста посредници – софтуерни специалисти, флашки, щипки. Изскачат някакви машини на изненадващи места, показват се зад храсти, по летища изпълзяват и цялото това нещо смятам, че е някаква много лоша организация”, коментира Александров.
По думите му машините силно отчуждават и отблъскват много големи групи от хора от гласуване.
