Няма знак за равенство между език и книжовен език. Едното е родовото понятие, другото е видовото. Български език включва историята и диалектите, а след това и съвременната книжовна норма. Какво е положението с т.нар. македонски книжовен език – историята и диалектите му са български.
Това заяви доц. Ана Кочева от Института за български език към БАН във връзка с публикувана от българските учени книга „За официалния език в Република Северна Македония“.
За „Тази сутрин“ тя обясни, че макар и малка по обем, книгата поставя сериозни научни въпроси, които се доказват с фактология от най-древната история на българския език до настоящето и обясняват какво представлява съвременната писмено-регионална норма в западната ни съседка.
„Има писмено-регионална норма на българския език в Северна Македония, която е плод на политическо инженерство през 1944-45 г. От тогава говорим за официален език според конституцията на Северна Македония. Тяхната формулировка, каквато и да е, не засяга нашата конституция“, коментира тя.
По думите ѝ в периода след Втората световна война три езикови комисии се събират, като първата е всъщност езикова, а следващите две са политически, които получават директивите си директно от Белград и Москва.
„Първоначалният напор под диктовката на Белград е било да се възприеме сръбската азбука. Това не се случва. Прогонва се буквата „Ъ“ и се заменя с горен апостроф – така и до днес се изписва в македонската норма“, уточни тя.
Според нея комисията признава, че няма време да чака езикът да се случи по законите на естествените езици - т.е. въз основа на определен диалект да се формират правила, които след това да се развиват.
„Ние сме направили много големи отстъпки, включително и с термина „обща история“. Защото до 1944-45 г ние нямаме обща история – има една история, тъй като има един политически субект – една държава България”, категорична беше Кочева.