Дядо Дико Копчев от ловешкото село Торос отпарзнува 100-го дишен юбилей. Самият той казва, че възрастта е от Бога и че не е важно колко, а как живееш. На това учи всички.
Малко недочува, но приказката му няма грешка. Личи, че е човек от сой и че всичко в живота си е правил с мерак. И с мяра.
„Досега не съм се окепазил. Досега не съм се напивал, не съм се избивал, не съм откраднал”, казва столетникът дядо Дико.
Много му се отдавало дърводелството, но Втората световна война и смяната на политическата система след това променили плановете му.
„И се движехме, карахме продукти, карахме оръжие, но войната не е хубава работа, да не дава Господ да се повтаря. Имах работилница, дърводелска работилница с работници, като дойде Девети септеври, кооперации правят, това – онова, затворих го и стнах шофьор”, спомня си дядото.
Не е спирал да работи. Фамилията му е малка, но сплотена. Има една дъщеря, която не го оставя, защото от него е научила всичко.
На златните му ръце и сега се диви цялото село. И се снима за спомен през изработеното от него черешово топче.
Да го поздрави за празника, се изрежда цял Торос. За столетника има и рими:
„Дядо Дико вече стана на сто,
но както виждате, все още се държи като скакалец на листо,
поддържа той достолепие всеки ден
и затова е от Бога благословен”
Внукът и правнукът носят неговото име, защото е за пример. От снахата разбираме, че главата на фамилията спазва постите открай време. Било добре и за тялото, и за душата. През останалото време – може да се хапва от всичко.
Доскоро пийвал ракийка по малко, но вече не му понася. Но от кафето не се отказва.
И все пак меракът за живот е огромен. Пожелава си юбилярят още малко рождени дни – да види как внучето тръгва в първи клас, а то – прадядо си да запомни.
