Дядо Дико Копчев от ловешкото село Торос отпарзнува 100-го дишен юбилей. Самият той казва, че възрастта е от Бога и че не е важно колко, а как живееш. На това учи всички.
Малко недочува, но приказката му няма грешка. Личи, че е човек от сой и че всичко в живота си е правил с мерак. И с мяра.
„Досега не съм се окепазил. Досега не съм се напивал, не съм се избивал, не съм откраднал”, казва столетникът дядо Дико.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Много му се отдавало дърводелството, но Втората световна война и смяната на политическата система след това променили плановете му.
„И се движехме, карахме продукти, карахме оръжие, но войната не е хубава работа, да не дава Господ да се повтаря. Имах работилница, дърводелска работилница с работници, като дойде Девети септеври, кооперации правят, това – онова, затворих го и стнах шофьор”, спомня си дядото.
Не е спирал да работи. Фамилията му е малка, но сплотена. Има една дъщеря, която не го оставя, защото от него е научила всичко.
На златните му ръце и сега се диви цялото село. И се снима за спомен през изработеното от него черешово топче.
Да го поздрави за празника, се изрежда цял Торос. За столетника има и рими:
„Дядо Дико вече стана на сто,
но както виждате, все още се държи като скакалец на листо,
поддържа той достолепие всеки ден
и затова е от Бога благословен”
Внукът и правнукът носят неговото име, защото е за пример. От снахата разбираме, че главата на фамилията спазва постите открай време. Било добре и за тялото, и за душата. През останалото време – може да се хапва от всичко.
Доскоро пийвал ракийка по малко, но вече не му понася. Но от кафето не се отказва.
И все пак меракът за живот е огромен. Пожелава си юбилярят още малко рождени дни – да види как внучето тръгва в първи клас, а то – прадядо си да запомни.
