Ветеранът от Втората световна война Димитър Спасов навърши 103 години, но не бихте му ги дали! Той излиза всеки ден, прави гимнастика сутрин и вечер, дори си готви сам. Повече от век той живее във Варна.
„В 5 ч, се събуждам. Ставам. Правя си физкултурни зарядки. Всяка сутрин и вечер преди да си легна. След това отивам, правя си попара, със сиренце, хляб, най-различни, комбинирам си. Нахранвам се. Стане ли часът 8:50 ч. – аз съм на рейса. Тръгвам, в 9:20 ч. съм в клуба. Там – какви задачи има, коментираме и политиката”, споделя възрастният мъж.
Дядо Митко не си ляга преди 23 ч. Стои до телефона, ако някой се обади. Чете вестници. Гледа телевизия. В час е с всички новини.
„Ние се събираме в Клуба много самотници, но не сме самотни. Ние живеем живота, посещаваме разни мероприятия. Участваме, ходим, където има млади – изнасяме доклади”, допълни той.
Роден е във Варна през 1916 г., на Бабинден. Семейството му не е богато, но знае как да живее щастливо.
„Майка ми беше бежанка от Тракия. Баща ми от битолския край. Пак от село. Животът ми е минал при много тежки условия. На никого не съм се оплаквал. И съм много доволен от родителите си. Аз не мога да ги забравя. Хора и двамата без образование. В селата никога нямаше образование тогава, когато те живееха. И в край на краищата, доволен съм от живота. Имам две по две близнаци. Синът е в София погребан. Доволен съм и от правнучките”, заяви Димитър.
Надживял е децата си. Сега се радва на внуци и правнуци. Изгубва съпругата си преди 13 години, а с нея е бил повече от 60! Оженват се през 1943 г.
По време на Втората световна война участва в артилерията. Не само войната, но и дългият му житейски път са го научили да оценява важното в живота.
Казва, че не е виждал личния си лекар от две години. Не отказва лекарска помощ, но няма нужда. Неговото лекарство е контактът с хората, който той приема редовно и с удоволствие.
„Връзката с хората – не я скъсвайте. Ако аз остана тука постоянно затворен – аз ще си отида. Обичайте хората преди да обичате себе си!”, каза възрастният мъж.
